Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Пенка Петрова: Младите проявяват интерес към работата в Института по микробиология на БАН

проф. Пенка Петрова
Снимка: БГНЕС

Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" при Българската академия на науките организира тържествено честване на своята 77-годишнина и на 20 години от членството си в мрежата "Пастьор". Празникът е под мотото "Успешни истории на български учени в мрежата "Пастьор". На него присъства и д-р Сесилия Кастило, отговорник за регионалното и стратегическо развитие на мрежата "Пастьор" в Евро-Средиземноморския регион. Преди година, на 14 март 2022 г., председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски връчи почетен плакет – "златен" на БАН, на директора на Института по микробиология "Стефан Ангелов" проф. Пенка Петрова, за съществения научен принос за развитието на микробиологията в България.

Тази година Институтът по микробиология чества и 20 години от членството в мрежата "Пастьор", където се обединяват усилията на 30 института от 5 континента и 25 държави, уточни проф. Петрова. Център на тази мрежа е институт "Пастьор" в Париж, а останалите са институти в Африка, Южна Америка, Азия и много институти в Европа, допълни тя.

"Алианс Пастьор" финансира научни проекти и за последните години могат да бъдат споменати много от тях. Сред финансираните проекти в сферата на здравеопазването са и средствата за българската ваксина срещу Covid 19, уточни проф. Петрова. Сред финансираните научни изследвания са молекулярните изследвания на туберкулозата, изследванията на връзката между грип и ревматоиден артрит, изучаване микробиома на човека и връзката между чревната микрофлора и заболяванията, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова. Българската ваксина срещу Covid не стана производствена ваксина, но остана като успешен научен продукт и даде възможност за технологичен скок в изследванията за предлагането на различни ваксини и за други заболявания, уточни проф. Петрова.

В последните години интересът към Института по микробиология през последните години е голям, не само заради подобрените условия за работа тук, но и интересните теми, това, че се работи в най-новите области на науката, сподели проф. Петрова. В момента в института се работи по теми, свързани със здравеопазването – като затлъстяване и други заболявания, които да се третират с растителни екстракти. 

Друга интересна за младите микробиолози тема е търсенето на биоразграждането на пластмаси, един световен проблем, а в българския институт успяват да изолират съобщества, които разграждат пластмасите, замърсяващи природата.

Повече за събитието и още подробности от разговора с проф. Пенка Петрова – можете да чуете от звуковия файл.

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..

публикувано на 18.01.25 в 12:35

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04