Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Пенка Петрова: Младите проявяват интерес към работата в Института по микробиология на БАН

проф. Пенка Петрова
Снимка: БГНЕС

Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" при Българската академия на науките организира тържествено честване на своята 77-годишнина и на 20 години от членството си в мрежата "Пастьор". Празникът е под мотото "Успешни истории на български учени в мрежата "Пастьор". На него присъства и д-р Сесилия Кастило, отговорник за регионалното и стратегическо развитие на мрежата "Пастьор" в Евро-Средиземноморския регион. Преди година, на 14 март 2022 г., председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски връчи почетен плакет – "златен" на БАН, на директора на Института по микробиология "Стефан Ангелов" проф. Пенка Петрова, за съществения научен принос за развитието на микробиологията в България.

Тази година Институтът по микробиология чества и 20 години от членството в мрежата "Пастьор", където се обединяват усилията на 30 института от 5 континента и 25 държави, уточни проф. Петрова. Център на тази мрежа е институт "Пастьор" в Париж, а останалите са институти в Африка, Южна Америка, Азия и много институти в Европа, допълни тя.

"Алианс Пастьор" финансира научни проекти и за последните години могат да бъдат споменати много от тях. Сред финансираните проекти в сферата на здравеопазването са и средствата за българската ваксина срещу Covid 19, уточни проф. Петрова. Сред финансираните научни изследвания са молекулярните изследвания на туберкулозата, изследванията на връзката между грип и ревматоиден артрит, изучаване микробиома на човека и връзката между чревната микрофлора и заболяванията, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова. Българската ваксина срещу Covid не стана производствена ваксина, но остана като успешен научен продукт и даде възможност за технологичен скок в изследванията за предлагането на различни ваксини и за други заболявания, уточни проф. Петрова.

В последните години интересът към Института по микробиология през последните години е голям, не само заради подобрените условия за работа тук, но и интересните теми, това, че се работи в най-новите области на науката, сподели проф. Петрова. В момента в института се работи по теми, свързани със здравеопазването – като затлъстяване и други заболявания, които да се третират с растителни екстракти. 

Друга интересна за младите микробиолози тема е търсенето на биоразграждането на пластмаси, един световен проблем, а в българския институт успяват да изолират съобщества, които разграждат пластмасите, замърсяващи природата.

Повече за събитието и още подробности от разговора с проф. Пенка Петрова – можете да чуете от звуковия файл.

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00