Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" при Българската академия на науките организира тържествено честване на своята 77-годишнина и на 20 години от членството си в мрежата "Пастьор". Празникът е под мотото "Успешни истории на български учени в мрежата "Пастьор". На него присъства и д-р Сесилия Кастило, отговорник за регионалното и стратегическо развитие на мрежата "Пастьор" в Евро-Средиземноморския регион. Преди година, на 14 март 2022 г., председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски връчи почетен плакет – "златен" на БАН, на директора на Института по микробиология "Стефан Ангелов" проф. Пенка Петрова, за съществения научен принос за развитието на микробиологията в България.
Тази година Институтът по микробиология чества и 20 години от членството в мрежата "Пастьор", където се обединяват усилията на 30 института от 5 континента и 25 държави, уточни проф. Петрова. Център на тази мрежа е институт "Пастьор" в Париж, а останалите са институти в Африка, Южна Америка, Азия и много институти в Европа, допълни тя.
"Алианс Пастьор" финансира научни проекти и за последните години могат да бъдат споменати много от тях. Сред финансираните проекти в сферата на здравеопазването са и средствата за българската ваксина срещу Covid 19, уточни проф. Петрова. Сред финансираните научни изследвания са молекулярните изследвания на туберкулозата, изследванията на връзката между грип и ревматоиден артрит, изучаване микробиома на човека и връзката между чревната микрофлора и заболяванията, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова. Българската ваксина срещу Covid не стана производствена ваксина, но остана като успешен научен продукт и даде възможност за технологичен скок в изследванията за предлагането на различни ваксини и за други заболявания, уточни проф. Петрова.
В последните години интересът към Института по микробиология през последните години е голям, не само заради подобрените условия за работа тук, но и интересните теми, това, че се работи в най-новите области на науката, сподели проф. Петрова. В момента в института се работи по теми, свързани със здравеопазването – като затлъстяване и други заболявания, които да се третират с растителни екстракти.
Друга интересна за младите микробиолози тема е търсенето на биоразграждането на пластмаси, един световен проблем, а в българския институт успяват да изолират съобщества, които разграждат пластмасите, замърсяващи природата.
Повече за събитието и още подробности от разговора с проф. Пенка Петрова – можете да чуете от звуковия файл.
Снимка – БГНЕС
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
