Поезията на Филип Ларкин за първи път на български език

В Световния ден на поезията 21 март е премиерата на стихосбирката "Високи прозорци" на Филип Ларкин. Литературното събитие, което представя поезията на един от най-любимите на англичаните поети, ще започне в 18.30 часа в Американския център в Софийската градска библиотека.

Книгата ще представят нейните преводачи – поетите Кристин Димитрова и Георги Пашов. Специален гост на срещата е поетът Ани Илков.

"Филип Ларкин, големият, дебел, плешив библиотекар от Университета на Хъл, без съмнение беше неофициалният поет-лауреат на Англия: най-обичаният наш поет от войната насам, по-обичан дори от Джон Бетджеман, който беше обичан и заради своя чар, и заради прословутия му бигъл, и заради аристократичното му бохемство, и заради телевизионната му харизма – все неща, които Ларкин категорично не притежаваше" – Мартин Еймис

Филип Артър Ларкин (9 август 1922 – 2 декември 1985) е английски поет, романист, библиотекар и джаз критик. Смятан е за един от най-значимите поети на втората половина от XX век. Първата му стихосбирка "Северният кораб" (North Ship) е публикувана през 1945 г., подир което Ларкин написва два романа "Джил" (Jill, 1946) и "Момиче през зимата" (A Girl in Winter, 1947). Филип обаче става известен едва през 1955 при публикуването на втората си стихосбирка "По-малко измамените" (The Less Deceived), последвана от "Сватбите Уитсън" (The Whitsun Weddings, 1964) и "Високи прозорци" (High Windows, 1974). От 1961 до 1971 г. пише джаз критика за вестник "Дейли Телеграф". Всички негови статии на тази тема са събрани в "All What Jazz: A Record Diary 1961-71" (1985). Ларкин редактира и оксфордската книга за английска поезия от XX век (1973). Предложена му е позицията на поет-лауреат на Великобритания през 1984 г. след смъртта на Джон Бетшъман, но отказва.

След като завършва Оксфордския университет през 1943 г. с отличен по "Английски език и литература", Ларкин става библиотекар. През 30-годишния период, когато работи в библиотеката към Халския университет, той създава най-значимите си публикувани произведения. Поезията на Ларкин е белязана от онова качество, което Андрю Моушън нарича съвсем английска, навъсена прецизност при описване на чувства, места и взаимоотношения; и от занижени хоризонти и угаснали очаквания, както се изразява Доналд Дейви. Ерик Хомбъргър го нарича "най-тъжното сърце в следвоенния супермаркет". Дори самият Ларкин казва, че за него загубата и тъгата са това, което жълтите нарциси са за Уърдсуърт. Повлиян от поети като Уистън Хю Одън, Уилям Бътлър Йейтс и Томас Харди, в поемите на Ларкин се среща високо издържана стихотворна структура, както и гъвкави, свободи стихотворни форми. Тази двойственост е описана от Джийн Хартли, бивша съпруга на издателя на Ларкин Джордж Хартли, като: "пикантна смесица от лиричност и негодуване", макар че антологистката Кейт Тюма пише, че в творбите на Филип Ларкин може да се открие повече от това, което тяхната репутация на песимизъм предполага.

Личността на Ларкин в обществения живот се възприема като тази на уединен англичанин, който не харесва славата и не може да понася кичозния публичен литературен живот. Посмъртно публикуваните през 1992 г. от Антъни Туейт писма на Ларкин задействат спорове около личния живот и реакционните политически възгледи на поета, описани от Джон Банвилкато изправящи косата, но и на места весели. Въпреки разразилата се полемика през 2003 г., почти две десетилетия след смъртта си, Ларкин е избран за най-обичания британски писател от изминалите 50 години, а през 2008 г. Таймс го определят като най-великия следвоенен британски писател.

Художник на корицата: Росица Ралева