Познатият "коридорен" тип училищни сгради отдавна е отеснял за съвременното училище. Променящите се изисквания към образованието предполагат и архитектура, която да позволява различни форми и начини на взаимодействие между различни по численост групи от учители и ученици. Дори когато пряко ангажираните с образованието не могат да си представят нещо много по-различно от съществуващия образователен модел, една различна и съвременна учебна среда може да ги подтикне към търсене на нови и адекватни на съвременните потребности методи и организация на учебния процес.
В това е убеден екипът на архитектурно студио "Лусио", специализирано в проектирането на образователни пространства. В рубриката "Всичко за образованието" арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова, съоснователки на студиото, изтъкват много пряката зависимост на образователните процеси от учебната среда.
Планирането на училищна сграда или пространство изисква първо подходящо задание от взискателен възложител, достатъчно време за проучване на необходимостите и желанията на ползвателите и качествено изпълнение.
За съжаление в момента участието на архитектите в процеса е силно ограничено, тъй като при самите обществени поръчки е предвидено училищни сгради да се възлагат на "инженеринги" - строителни фирми с проектантски звена. Те са заинтересовани от бързо и по-евтино строителство, което не винаги дава добрите и дългосрочни решения.
Бързите и евтини решения за съжаление по-скоро повтарят модела, а новите материали и ефектната визия не променят особено качеството на средата, в която пребивават децата ни.
В последните години финансирането не е малко, но се предвиждат необосновано много средства за оборудване с техника за сметка на строителството и оформянето на функционална и съвременна учебна среда, смятат архитектите.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
