Познатият "коридорен" тип училищни сгради отдавна е отеснял за съвременното училище. Променящите се изисквания към образованието предполагат и архитектура, която да позволява различни форми и начини на взаимодействие между различни по численост групи от учители и ученици. Дори когато пряко ангажираните с образованието не могат да си представят нещо много по-различно от съществуващия образователен модел, една различна и съвременна учебна среда може да ги подтикне към търсене на нови и адекватни на съвременните потребности методи и организация на учебния процес.
В това е убеден екипът на архитектурно студио "Лусио", специализирано в проектирането на образователни пространства. В рубриката "Всичко за образованието" арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова, съоснователки на студиото, изтъкват много пряката зависимост на образователните процеси от учебната среда.
Планирането на училищна сграда или пространство изисква първо подходящо задание от взискателен възложител, достатъчно време за проучване на необходимостите и желанията на ползвателите и качествено изпълнение.
За съжаление в момента участието на архитектите в процеса е силно ограничено, тъй като при самите обществени поръчки е предвидено училищни сгради да се възлагат на "инженеринги" - строителни фирми с проектантски звена. Те са заинтересовани от бързо и по-евтино строителство, което не винаги дава добрите и дългосрочни решения.
Бързите и евтини решения за съжаление по-скоро повтарят модела, а новите материали и ефектната визия не променят особено качеството на средата, в която пребивават децата ни.
В последните години финансирането не е малко, но се предвиждат необосновано много средства за оборудване с техника за сметка на строителството и оформянето на функционална и съвременна учебна среда, смятат архитектите.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
С какво ще изненада публиката третото издание на един от най-впечатляващите европейски фестивали на светлините – Lunar? Фестивалът Lunar ще се проведе..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg