Периодично темата за сексуалното образование в училищата се завръща във фокуса на публичното внимание. Днес обществената дискусия сякаш отново е в разгара си, но с нови акценти и послания. Трябва ли да има програма за сексуално образование сред учениците и по какъв начин да бъде поднесена тя – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Румен Бостанджиев (на снимката в текста), сексолог и психотерапевт.
Самата дефиниция за сексуално здраве води до недоразумения и конфликти. По думите на доц. Бостанджиев темата е емоционално наситена, защото докосва нещо много интимно за всички нас. Сексологът дава своето лично определение за сексуално здраве:
"Ако изхождаме от идеята за здравето като благополучие на човек във физически, психически и социален аспект, сексуалното здраве е този аспект, който е свързан с нашата сексуалност – с факта, че се раждаме и живеем като мъже и жени – с тези аспекти на здравето, които са свързани с интимното партньорство, със семейния живот и с родителството. Това са три основни житейски роли, за които е необходимо човек не просто да бъде здрав като физика и да има репродуктивни функции, които са пълноценни. Той трябва да притежава един сложен комплекс от ценности, умения, нагласи. Освен това в обществото, в което живеем, е необходимо да има култура и социални регламенти, които да подкрепят възможността хората да изграждат пълноценни семейни общности и в тях по най-добрия начин да изпълнят своята родителска роля."
Според госта сексуалното здраве е динамичен процес, в който се изграждат личностни и социални предпоставки за пълноценен живот. Училището формира основните житейски компетентности, но все още пренебрегва темата за сексуалността, която е свързана със способността на всеки индивид да разбира своите емоции и преживявания в социален контекст. Епизодично се възражда тенденцията, усвояват се средства, но няма устойчивост – не съществува сериозна система, която да отчете резултатите от тези програми, смята доц. Бостанджиев. Той дава примери от САЩ и Европа, където програми, развиват емоционалната и социална компетентност през призмата на сексуалното образование.
Сексологът смята, че през годините темата е била брутално идеологизирана, за да се стигне днес до така наречената "джендър идеология", превърнала се в един от стълбовете на политкоректността. Доц. Бостанджиев пояснява, че в нормалния контекст понятието пол/sex означава приемане, че в живата природа, в човешкото общество хората и живите същества сме разделени на две групи – мъже и жени. Гостът споделя, че баща му – създател на сектора по сексология към Медицинска академия (1963) – е доразвил идеите на арменския биолог Геодакян за това, че двата пола изпълняват много важни и специфични функции по отношение на количествения и качествения аспект на репродукцията. С това пояснение доц. Бостанджиев категорично отхвърля твърдението на днешните джендър активисти, че биологичният пол е мисловен конструкт в главата на човека.
Доц. Бостанджиев не отрича идеята за толерантност към различията и вярва, че обществото трябва да бъде хуманно, без обаче да се поддава на абсурдни концепции. Според психолога идентичността е нещо, което не се влияе от чувствителността на човек. Ето защо е важно да бъде поставена някаква граница в тази идеология и идентичностите да бъдат регламентирани и разграничени от патологията.
Джендър идеологията променя акцентите в по-традиционния модел на сексуално образование. Доц. Бостанджиев разказва, че при зараждането на половата просвета децата са учили базисни знания за появата на бебетата и половата хигиена – теми, които са били табу в по-консервативното общество. В следващия период от развитието на сексуалното образование се акцентира върху възпитанието – умения, компетентности, превенция на полови заболявания. В основата на тези програми е отговорното сексуално поведение, за да бъдат избегнати нежелани последствия. Възприемането на двата пола като равноправни и толерантността към хората с различна сексуална идентичност са други два важни акцента. Постепенно именно различията в сексуалната идентичност започват да доминират като най-важна тема в програмите за сексуално образование. Доц. Бостанджиев вярва, че степента, в която джендър идеологията бива налагана, нанася вреди върху половата идентичност на децата и тяхната бъдеща мотивация да градят семейство.
Според сексолога разговорът за сексуалността трябва да се води с ясни думи и цели. Днес "сексуално образование" е размито понятие, което единствено води до неконструктивни спорове. Доц. Бостанджиев акцентира върху социалната и емоционална компетентност, която е в основата на партньорството и семейството. Тези компетентности са свързани с толерантността, отговорността, националната принадлежност, поколенческата приемственост и репродуктивността, по думите на госта.
Доц. Бостанджиев осъзнава, че съвременните деца са изправени пред множество разнообразни избори и пред предизвикателството да взимат житейски решения по един нов, по-творчески начин. Ето защо темата за семейството, за социалните и емоционални умения на подрастващото поколение ще става все по-важна – а именно за това говорим, когато говорим за "сексуално образование", казва гостът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:

Този път водещите ни посетиха Балчик и се срещнаха с риболовеца Виктор Лучиянов. Разбираемо готов да разказва риболовни подвизи, той сподели спомени, които звучат като рибарски лакърдии, но са си съвсем реални случки в моретата от околностите балчишки, та през Гърция и чак до Сейшелите, Тайланд и Малайзия. Какво си казаха тримата за рибите, лова и..
В студиото на "Тийн Тайм" влиза едно момиче, което определено знае как да сбъдва мечтите си, и то още преди да завърши училище! Тя е само на 18, учи в 11-ти клас на 2-ро СУ "Емилиян Станев" в София, а вече води собствен подкаст, озаглавен "Бизнес Час". Със своите 13 епизода подкастът се радва на интерес, а създателката му Ивана Събева вече е..
През седмицата в София се проведе Конференцията "Софиянецът Шейх Бали Ефенди". Събитието бе посветено на живота и делото на духовния учител, поет и тълкувател на Корана, Шейх Бали Ефенди. Бали Ефенди е суфист, живее през 16. век в земите на днешна София. Тюрбето му се намира на двора на храма "Св. пророк Илия" в кв. Княжево и се поддържа от Районно..
Испания остава една от страните в Европейския съюз с най-нисък дял на жени в STEM специалностите — науките, технологиите, инженерството и математиката, посочва агенция EFE, като цитира " Европейския обзор за образование и обучение" . Данните на Европейската комисия показват, че през 2023 г. едва 28,6% от студентките са избрали обучение в тези..
В България всяка година се раждат преждевременно над 6 500 бебета, а техните семейства преминават през огромни емоционални и социални трудности. Национални програми за системна подкрепа на тези семейства все още липсват. В Световния ден на недоносените деца, който от тази година влиза официално и в календара на Световната здравна организация, гост..
Норвежкият писател, музикант и журналист Ю Несбьо се срещна с българските читатели. Световноизвестният автор на бестселъри в стила Nordic noir – течение..
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало коментира в "Мрежата" по програма " Христо Ботев" писателката Теодора..
"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg