Маргарита Шурупова: Голям срам е, че не успяхме да спрем Путин навреме

Проектът "Очевидците на 24 февруари" навършва две години през тази седмица. Негов автор е руската журналистка Маргарита Шурупова, която избяга от Русия в България два месеца след началото на войната в Украйна, 2022. Тогава Маргарита започва да прави интервюта с руски и украински бежанци, пръснати из цяла Европа и САЩ.

До този момент е събрала над 500 истории и има свой канал в You Tube, в които се разказва за издевателствата в руската армия, за едно писмо на четиринадесетгодишно дете, което споделя страховете си да живее в Русия, за "меката" сила на руската пропаганда и как тя влияе в България и ЕС.  

В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова говори и за болката, която изпитва, докато слуша разказите на своите събеседници.

"Говорим с руснаци и с украинци. Руснаците са хора с всякакви професии, които разбират, че тяхната държава извършва престъпления. Украинците освен за ужаса и смъртта на войната ни разказват и за още една голяма травма – как да общуват с техни роднини, които живеят в Русия и вярват на руската пропаганда. Такъв е примерът за една украинка, чийто баща живее в Русия, а мъжът ѝ е загинал от взрива на руска бомба. Баща ѝ обаче не вярва на всичко това и въпреки че тя е загубила мъжа си от руската бомба, тя все пак общува с баща си. Това е много тежка история."

Две години болка

"Болката е различни видове. Първо, за мен е срам и съжаление, че моята държава започна тази война и ние не успяхме да я предотвратим като общество, защото тази война започна още през 2014 година. Но ние не успяхме да спрем путинската система. Това е голям срам за всички руснаци. Вторият вид болка е тази за украинците. Чета новините оттам всеки ден и виждам как там всеки ден загиват десетки хора. Представям си какво преживяват децата, майките, бащите на загиналите и това е кошмар, който моята държава е започнала. Третата болка е за хората в Русия, които живеят там в опасност, защото там сега не съществува право. Да, има закони, но те не се свързват с правото и всеки човек живее в опасност в безправната държава на Путин."

Писмото на четиринадесетгодишната

"Един от големите страшни моменти сега в Русия е масовата индоктринация на деца в училищата и даже в детските градини. Страхът на това четиринадесетгодишно дете е от това, което му се случва в училище. В момента ние получаваме десетки писма от такива деца – на 13, 14, 15 години, които са изплашени от случващото се в училищата в Русия. Пишат ни и учители, които осъзнават какво се случва, или ги уволняват, или напускат работа, за да не са част от тези обучения на децата в идеите на Путин. Но децата не могат да бъдат уволнени от училище, те трябва да ходят там. 

Имаме много, много писма от деца, които сега са сами в техните семейства, защото родителите им са под въздействието на пропагандата от телевизорите. Всъщност децата са сами с тяхната болка в семействата си и не знаят как да постъпят с тази болка, и ни пишат. Особено след убийството на Алексей Навални имаше вълна от писма на такива млади хора и аз плаках, когато им отговарях на тези деца, защото не знам как да им помогна. Все пак нашият проект има една мисия. Въпреки че публикуваме писмата анонимно, тези писма имат над милион преглеждания и хиляди коментари на други хора, които са в същото положение или пък ги подкрепят. Така децата, автори на писмата, виждат колко много други деца и млади хора са в тяхното положение и разбират, че не са сами. Има надежда, че те може би някога ще бъдат бъдещата опозиция, защото сме длъжни да вярваме и да се борим с Путинския режим. Многобройни са децата, младите хора, а и възрастните, които не вярват на режима. В същото време, не трябва да забравяме, че докато съществува репресивният режим на Путин и неговите репресивни закони, силовите му подходи, никой не може да се съпротивлява."

Как руските журналисти-емигранти запазват връзката с аудиторията си

"Ние не спираме да контактуваме с нашите приятели и роднини, които останаха в Русия. Така разбираме атмосферата и какво се случва в нашата държава. Друга обратна връзка са социалните мрежи, в които руснаците публикуват как живеят. Дори и тези, които вярват на Путин, например, публикуват кадри от наводнението, което преживяват сега и ние ясно виждаме всичко в тези видеа и постове в различни канали. Друго важно нещо е, че пак през социалните мрежи можем да следим приблизително каква е реалната смъртност на руски войници на фронта в Украйна, защото техни роднини публикуват некролози в социалните мрежи. Отделно има доброволци, които обикалят гробищата и търсят следи от загинали във войната на Русия срещу Украйна. Важно е да се знае реалната бройка на загиналите, защото може би това ще помогне дори на вярващите в Путин да разберат, че той ги лъже и няма да вярват на всичко, което им говорят по телевизията."

Разкази за издевателствата в руската армия на фронта

"За руската армия е традиция възрастните войници да унижават по-младите, поставят ги в ями, жестоки са с тях и т.н. Но по-страшният проблем е смесването на редовната войска с мобилизираните затворници престъпници, които Путин пусна от затворите да воюват в Украйна. Това, от една страна, убива армията, което може да е добре за Украйна. От друга страна, това смесване води до психологически проблеми при войниците, но не само, защото тези, които оцелеят и се завърнат в домовете си в Русия, ще носят със себе си това насилие. Цялото общество ще бъде пронизано от насилие от тях, защото навиците им вече ще са такива, защото войната прави насилието или убийството да изглеждат нещо нормално. Това е кошмар за обществото."

България, ЕС и Русия

"Притеснявам се, че когато се навършиха две години от началото на войната срещу Украйна, в Русе, един 150-хиляден град никой не организира събитие, което да покаже мъката от тази война. Това ме изплаши, защото показва, че голяма част от българите са се поддали на "меката" сила на Русия и тя действа много ефективно тук. Хората са лоялни към Путин и подкрепят агресията на Русия. Знам, че много българи харесват руснаците и това е добре, защото аз съм рускиня, но да подкрепят Путин, това ме плаши. Колкото до ЕС, той сякаш не разбира опасността. Виждаме разкритията за руско влияние в ЕП. Това говори за неразбирателство. Европейските депутати спорят много, но няма реална подкрепа за Украйна, сякаш не разбират, че без реална подкрепа, не на думи, а с оръжие, Украйна ще загуби войната. Това може да се реши дори още сега в началото на лятото. Но всички и в ЕП, и в Европа въобще трябва да знаят, че ако Украйна загуби войната, ако Украйна падне, Путин ще продължи напред, защото ситуацията напомня много на времената на Хитлер. Със сигурност мога да бъдат застрашени Прибалтийските държави, може да реши да тръгне към Молдова, а може и към Румъния и България. Но Путин няма да спре с Украйна. Страхувам се, че в Европа няма пълно разбиране за това."

Защо правите "Очевидците на 24 февруари"

"Защото съм убедена, че всеки трябва да прави това, което може добре. Аз мога да правя моите интервюта за "Очевидците" и въпреки болката в тях, която се пренася и върху мен, и, да, аз имам същата травма, и тя е част от моята болка, но аз мога да го понеса. Това е, когато говоря с руснаци. Когато говоря с украинци, разбирам, че това е моят дълг – да правя този проект. Защото работата на журналистите е да осветяват тъмните страни на живота. Хората обичат да живеят спокойно, да мислят за своите си мирни проблеми като инфлация, бежански кризи, хората просто обичат да "спят" в преносен смисъл. Но хората трябва да знаят, че опасността е близо и мисля, че "Очевидците" е проект за емпатията, защото, когато ние чуваме от първо лице емоциите и сълзите, разбираме, че това са реални истории. Когато разберем, че нещо е истинско, няма как да останем безразлични и равнодушни."