Идеята, че душата е безсмъртна, а в отвъдното я очакват различни измерения, е вековна. В новата си книга поетът, писател, преводач и художник Роман Кисьов избира тази гледна точка – на душата, отделена от всичко земно, която се подготвя за нетленния живот.
Повод за разговора с Роман Кисьов в "Артефир" е предстоящата премиера на поетичната книга "Епитафии" – на 23 април (вторник) от 18.30 ч. в библиотеката на Гьоте-институт. В събитието участват Цветан Гайд, актьорът Димитър Горанов и музикантите от артформация "Орфика".
По думите на Кисьов в новата си книга той надгражда поетичната линия, започната преди време с няколко предходни епитафии. Това е жанрово концептуална книга, осъществена с подкрепата на Министерство на културата, пояснява гостът.
"Епитафии" всъщност е втората книга в този жанр в историята на съвременната българска поезия след 1989 година. За първи път Кирил Мерджански издава книгата "Избрани епитафии от залеза на Римската империя" през 1992 година.
Със своя "Римски диптих" в началото на своята книга Кисьов споделя, че прави реверанс именно към поетичния талант на Мерджански.
Рецензенти на книгата са доц. д-р Георги Цанков, който ще говори по време на премиерата, и Патриция Николова – поетеса и литературен критик. Кисьов споделя в ефир мнението на Николова, че книгата "Епитафии" излиза от традиционните граници на античния жанр, тъй като в нея покойникът сам говори за себе си от измерението, в което се намира.
"Едно от генералните послания на тая книга е връзката между отсамно и отвъдно – между смъртта в живота и смъртта след смъртта", казва Кисьов. Поетът допълва, че темата за смъртта, подобно на темата за любовта, е вечна в духовните търсения на човека – както в религията, така и в изкуството.
По думите на Кисьов автентичната вяра на траките е предвестница на християнското разбиране за вечния живот, избора на човека и подготовката за отвъдното. Тъй като тракийската култура е сред основните вдъхновения в творчеството на Кисьов, по време на премиерата ще прозвучи и Орфеева лира – пресъздадена версия на инструмента на Орфей.
Повече за творческите търсения отвъд земния живот, както и за предстоящата премиера – чуйте в звуковия файл:
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
