Ако сте изкушени от българската традиционна култура и желаете вашите деца и ученици, а и не само те, да научат повече за нея, докато се забавляват, заповядайте в Националния етнографски музей към БАН. Тук ще намерите отговор на въпроси за празниците и делниците, поминъка и занаятите, митологията, семейството и още много интересни неща. Заедно с експерти от музея ще надникнете във вълшебния свят на етнографията и музеологията, като се проследи историята на една от най-старите културни институции в България.
За символиката при боядисването на яйцата и употребата на първото боядисано за Великден, подробно са се подготвили в Етнографския музей към БАН.
За това разказва и в предаването "Следобед за любопитните" Мария Боянова – уредник в музея.
Червеният цвят е апотропеен цвят т.е. има защитни сили, отблъсква злите сили, затова на новороденото се връзва червен конец на ръката, булото на невестата е в червен цвят, всичко това е, за да се предпазят от лоши очи и магии, уточнява етнологът.
Червеният цвят се свързва с живота и живителните сили, това е и логиката първото яйце да се боядиса в този цвят, допълва Боянова. Това яйце се поставя пред иконата у дома и на следващата година по неговото състояние се гадае каква ще бъде годината, т.е. ако е лекичко, годината няма да е най-добра, но ако е почти като прясно сварено – годината ще пълна и добра, разяснява Мария Боянова.
Преди години у нас на места старото яйце се е заравяло в градината против градушки. В миналото са се използвали естествени багрила за шаренето на яйцата. Различно са се приготвяли и обредните хлябове от нашите праотци.
Козунакът у нас навлиза след Освобождението, като преди това са се приготвяли обредни хлябове, върху които са се изрисували уредите на труда, свързани с поминъка на българина, обобщава в предаването "Следобед за любопитните" етнологът. Цяла седмица преди празника дома се подготвя за посрещането на Великден по традиция в България.
Подробности за традициите при подготовката на великденската трапеза можете да чуете от разговора на Ани Костова с Мария Боянова в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
