Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката

В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде видяна до о 7-и май.

Ученическите години на д-р Стайко Стайков преминават последователно в началното училище и в Главното петокласно училище в град Татар Пазарджик. По спомените на Кимон Георгиев, негов съученик, Стайко е бил един от най-способните и ученолюбиви ученици. През 1899 г. завършва 6-и клас в Мъжката гимназия в Пловдив. Откроявал се сред съучениците си със знанията, но и с благия си и весел характер. На прага на новото хилядолетие, през 1900 г., Стайко завършва 7-и клас в Държавната мъжка гимназия в София с отличен успех.

През август 1900 г. постъпва на работа в Централната метеорологическа станция на длъжност временен пресметач. Работата в станцията завладява и увлича 18-годишния младеж. Той проявява интерес в изучаването и анализирането на климатичните особености на страната и отделните ѝ райони, земетръсните области, техниката на измерване – дейности, за които са необходими системни наблюдения и много знания, уточнява Леда Петкова.

Стайко Стайков усвоява френски, немски, английски и италиански език, за да може да чете материали, свързани с научните му интереси. Дори започва да учи и японски език, защото голяма част от световните изследвания са на японски.

Подробности за живота и постиженията на д-р Стайко Стайков, можете да чуете от разговора на Ани Костова с Леда Петкова в предаването "Следобед за любопитните".

Снимки – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35