Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е, едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са достатъчни! Така е и според Националната мрежа за децата. Миналата седмица НМД представи своя "Бележник 2024". От 13 години насам тя прави това, а от 2012 г. до сега за пръв път оценката, която постави на държавата, е над средната. Не много, но все пак... За крайната оценка във всички 9 области, в които институциите бяха оценени; за това кои бяха специално наблюдаваните области и какви са изводите, които анализът показва. За всичко това в "Познати и непознати" разговаряхме с Георги Богданов, изп. директор на НМД; проф. д-р Нели Петрова, председател на УС на Института за социални дейности и практики (ИСДП), и с Надежда Цекулова от НМД, член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница.
"За 13 година издаваме този бележник и тази година общата оценка е най-висока – 3.59. Всъщност тази оценка се дава от много хора – специалисти, професионалисти, деца и млади хора, които участваха – над 3200 души. Този бележник показва какъв е напредъкът на държавата, или има ли регрес в някои от областите. Но има и области, в които има напредък" – каза Георги Богданов. Останалата част от общия му анализ чуйте в звуковия файл
Една от специално наблюдаваните от НМД области е грижата на държавата за Детското здраве. Миналата година в тази област държавата получи оценка 2.98. Основен аргумент за тази ниска оценка беше фактът, че липсва цялостен анализ на нуждите на детското здравеопазване, на който да се базира заданието за изграждане на Национална педиатрична болница. Тази година оценката в област Детско здраве е среден 3.49 …
Какво е направила държавата, за да повиши с 51 стотни успеха си – за това разговаряме с Надежда Цекулова - от НМД, член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница. "Това се дължи на няколко стъпки, които бяха направени от институциите – от една страна. За съжаление те бяха доста мудни и затова оставаме пак в средната оценка".
За проблемите в сектор здравеопазване и за изграждането на Национална детска болница разговорът продължи с проф. Нели Димитрова и Георги Богданов. "В здравеопазването има системен проблем, който е свързан с необходимостта в центъра да се постави в центъра човекът, а не медицинската дисциплина. Необходим е холистичен подход. Основният проблем е липсата на концепция за детското здравеопазване. Ние много работим с деца-жертви на престъпление и на насилие и там имаме трудности със съдебно-медицинската експертиза." – каза проф. Петрова. "Не е въпросът да открием една болнична сграда. Важно е какво ще се случва в тази болница. Като НПО-та ние накарахме държавата да мисли за тази болница извън сградата. Да мисли за кадрите, кого и как ще лекуваме там, ще се допитва ли до децата, до родителите; как тази болница ще комуникира с останалите от страната. Това са ключови въпроси. Важно е да си зададем и въпроса по какви стандарти ще се работи там." – добави Георги Богданов. Какво още си казахме – чуйте в звуковия файл.
Миналата година Бележника на НМД – в област Правосъдие за деца, членовете на Мрежата поставиха оценка 3.52. В Бележник 2024 тази оценка е 3.77. Според проф. Нели Петрова, председател на УС на ИСДП , – "Основната причина за този, макар и минимален напредък, са законовите промени по отношение на децата, жертви на престъпление или по отношение на децата, заподозрени в извършване на престъпление. Тези изменения са свързани с малко по-успешното транспониране на европейските директиви."
В края на предаването Георги Богданов обобщи и изводите, които се налагат от направените анализи на работата на държавните институции.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Книгата " Европейско кино за нетрадиционалисти – кинорежисьорите "ЗА" дъгата" с автор Елица Матеева се занимава с филми със специфична тематика,..
В края на август (27-30 август) новосъздадената танцова компания Surdce ще представи в Proposition Gallery, Лондон, премиерата на спектакъла “Самодива” –..
Хоров проект под наслов "Ирландска благословия" събра публиката на официална премиера в Дом-паметника "Йордан Йовков“ в Добрич. Авторската хорова..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg