Как професионалното битие се отразява на човешката ни същност? Колко е важно да знаем кои сме и да откриваме смисъл в работата, която извършваме? Оставят ли работните ни часове място за каузи, етика и личен живот – разговор в "Нашият ден" със социолога Милена Статева.
По думите на Статева трудът е това, което ни отличава от животните – способността да бъдем съзидателни и да творим. Междувременно трудът често ни подлага на слугинаж и води до обезчовечаване, тъй като все по-голяма част от живота ни в днешно време преминава в работа.
Статева открива смисъл в труда, който извършва, и това крепи ежедневието ѝ. За съжаление стресът, редовните сблъсъци с несправедливостта, продължителността на работните часове водят до психосоматични физически проблеми, споделя социологът.
Според Статева най-високата цена в наши дни плащат близките хора, нашите семейства, тъй като трудът отнема от пълноценните преживявания с тях. "Голямата битка с работодателите не е толкова за това как да съхраниш просто себе си, а за това как да съхраниш взаимоотношенията си", смята гостът.
Статева е на мнение, че в стремежа си към развитие човешкото общество всъщност се е върнало към късния XIX век, когато натискът върху работещите в условията на индустриализация е грандиозен. Социологът разказва, че в следствие на Втората световна война човечеството сякаш осъзнава най-страшните страни на капитализма, бюрокрацията, дехуманизацията и индустриализацията. Така постепенно следвоенното поколение успокоява темповете на труда и съществуването в един стремеж към по-добър свят. Тази тенденция остава устойчива до 80-те години на ХХ век, когато обществото започва отново да се самозабравя, тъй като споменът за най-тежката травма е избледнял, по думите на Статева.
"Отново хората са си повярвали, че егото може да владее и човекът е най-голямото постижение на природата. Това води до унищожаване на природата и експлоатацията на хората. Самозабравили са се определени класи и прослойки, които разполагат с властта и ресурсите и арогантно живеят в балон, в който нямат досег с материалния и морален свят", заявява гостът. Печалбата се е превърнала в самоцел, смята Статева и изтъква, че в последните 20 години са заграбени огромни ресурси, като за хората не са останали достатъчно средства за оцеляване.
"Вече не работим, за да се развиваме, за да творим, за да съзидаваме, а за да свързваме двата края", обобщава Статева и допълва, че работата без сърце, душа и смисъл на практика наподобява робството. Описаната нерадостна картина води до ръст на сърдечно-съдовите заболявания, инфарктите, психичните и хранителни разстройства и депресивните състояния, обръща внимание Статева.
По думите на Статева консуматорството и аскетизмът не си противоречат в същността на капитализма. Социологът дава пример с теорията на Макс Вебер, в която се откроява пряка връзка между аскетизма в протестантската етика и поддържането на капиталистическия пазар. Идеята е работникът да подхожда пестеливо към нуждите си от комфорт и материални блага, но да консумира достатъчно стоки, за да поддържа пазара. Човекът с подобно мислене се превръща в своеобразен роб, който дори се срамува да пожелае повече от това, което му се полага, заявява Статева.
Статева споделя, че е изчислила размера на заплатата, която в днешните икономически условия би била достатъчна за един сигурен, пълноценен, балансиран, психически и физически безопасен начин на живот, а резултатът звучи повече от нереалистично – 12 000 лв. В момента хората дори не могат да покриват базисните си нужди и живеят благодарение на кредитната система, казва социологът. Държавата, която навремето е била люлка на големи интелектуалци, днес е люлка на служителите в колцентрове, смята гостът.
Според Статева идеята на днешния празник е в това работниците да празнуват смисъла, който носят на света. "Не мисля, че е редно да се превръщаме в слугинажа на развития свят. Мисля, че нашите деца трябва да имат възможност за смисъл и реализация, за да работят за по-добър свят", казва тя.
На въпроса дали има връщане назад, Статева отговаря, че обществото трябва да се завърне към добри практики, които днес звучат като утопии за бъдещето – грижовен труд, мануален труд, политически труд. "Не може да работиш 8 часа и после още 8 часа да бъдеш активист за един по-добър свят", казва гостът.
Статева намира корена на проблема в това, че неолибералният капитализъм е усвоил политическата философия на Блеър за "третия път". Този тип политика отказва да финансира комуналните услуги, развитието на обществото в социален и хуманитарен аспект и прехвърля тази отговорност на доброволците в неправителствения сектор. Според Статева младите активисти до такава степен са интернализирали тази реторика, че осъждат всички, които вземат пари за политически труд. Същевременно политическият труд е съзидателен и необходим за обществото, заявява социологът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рамките на рубриката "Темата на деня" се проведе вълнуващ разговор с Надежда Дичева – ръководител на проекта "Аз съм тук". Поводът беше първата прожекция на едноименния документален филм, който поставя важен въпрос: "Може ли изкуството да бъде форма на превенция срещу социалното отпадане при възрастните хора и да служи като мост между..
Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни сдружения в чужбина. Инициативата ще обедини усилията на българските културни организации по света и ще създаде платформа за по-ефективна връзка между институциите. От 22 до 25 юли във..
Днес Регионална библиотека "Пейо Яворов" в Бургас ще бъде домакин на вдъхновяваща и практична среща с древната мъдрост на Индия. Темата е как храната може да се превърне в най-мощното ни лекарство. Поводът – безплатна лекция на един от водещите преподаватели по Аюрведа в България – Юрий Ковачев. Началото е в 19:00 ч., а входът е свободен...
Ratio отправя покана за събитието "Космосът е голям и живот дебне отвсякъде", посветено на търсенето на живот извън Земята, което ще се проведе днес в София. На сцената ще излязат двама изключителни експерти, които ще представят различни перспективи по темата. Това са д-р Веселин Костов – астроном и изследовател от NASA, и Петър Ефтимов – биолог и..
Стела Николова учи Сценични изкуство в Щатите, откъдето се връща преди няколко години заедно със съпруга си Доналд Байфийлд. В София двамата създават ресторант за веганска храна, който бързо се разраства. Какви са ползите от храненето с растителни продукти, как веганското меню снабдява човешкия организъм с протеини и как се изработват рецептите..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
