Милена Статева: Отново хората са си повярвали, че егото може да владее

Как професионалното битие се отразява на човешката ни същност? Колко е важно да знаем кои сме и да откриваме смисъл в работата, която извършваме? Оставят ли работните ни часове място за каузи, етика и личен живот – разговор в "Нашият ден" със социолога Милена Статева.

По думите на Статева трудът е това, което ни отличава от животните – способността да бъдем съзидателни и да творим. Междувременно трудът често ни подлага на слугинаж и води до обезчовечаване, тъй като все по-голяма част от живота ни в днешно време преминава в работа.

Статева открива смисъл в труда, който извършва, и това крепи ежедневието ѝ. За съжаление стресът, редовните сблъсъци с несправедливостта, продължителността на работните часове водят до психосоматични физически проблеми, споделя социологът. 

Според Статева най-високата цена в наши дни плащат близките хора, нашите семейства, тъй като трудът отнема от пълноценните преживявания с тях. "Голямата битка с работодателите не е толкова за това как да съхраниш просто себе си, а за това как да съхраниш взаимоотношенията си", смята гостът.

Статева е на мнение, че в стремежа си към развитие човешкото общество всъщност се е върнало към късния XIX век, когато натискът върху работещите в условията на индустриализация е грандиозен. Социологът разказва, че в следствие на Втората световна война човечеството сякаш осъзнава най-страшните страни на капитализма, бюрокрацията, дехуманизацията и индустриализацията. Така постепенно следвоенното поколение успокоява темповете на труда и съществуването в един стремеж към по-добър свят. Тази тенденция остава устойчива до 80-те години на ХХ век, когато обществото започва отново да се самозабравя, тъй като споменът за най-тежката травма е избледнял, по думите на Статева.

"Отново хората са си повярвали, че егото може да владее и човекът е най-голямото постижение на природата. Това води до унищожаване на природата и експлоатацията на хората. Самозабравили са се определени класи и прослойки, които разполагат с властта и ресурсите и арогантно живеят в балон, в който нямат досег с материалния и морален свят", заявява гостът. Печалбата се е превърнала в самоцел, смята Статева и изтъква, че в последните 20 години са заграбени огромни ресурси, като за хората не са останали достатъчно средства за оцеляване.

• Защо работим, или работата като житейски и ценностен избор

"Вече не работим, за да се развиваме, за да творим, за да съзидаваме, а за да свързваме двата края", обобщава Статева и допълва, че работата без сърце, душа и смисъл на практика наподобява робството. Описаната нерадостна картина води до ръст на сърдечно-съдовите заболявания, инфарктите, психичните и хранителни  разстройства и депресивните състояния, обръща внимание Статева.

По думите на Статева консуматорството и аскетизмът не си противоречат в същността на капитализма. Социологът дава пример с теорията на Макс Вебер, в която се откроява пряка връзка между аскетизма в протестантската етика и поддържането на капиталистическия пазар. Идеята е работникът да подхожда пестеливо към нуждите си от комфорт и материални блага, но да консумира достатъчно стоки, за да поддържа пазара. Човекът с подобно мислене се превръща в своеобразен роб, който дори се срамува да пожелае повече от това, което му се полага, заявява Статева.  

Статева споделя, че е изчислила размера на заплатата, която в днешните икономически условия би била достатъчна за един сигурен, пълноценен, балансиран, психически и физически безопасен начин на живот, а резултатът звучи повече от нереалистично – 12 000 лв. В момента хората дори не могат да покриват базисните си нужди и живеят благодарение на кредитната система, казва социологът. Държавата, която навремето е била люлка на големи интелектуалци, днес е люлка на служителите в колцентрове, смята гостът.

Според Статева идеята на днешния празник е в това работниците да празнуват смисъла, който носят на света. "Не мисля, че е редно да се превръщаме в слугинажа на развития свят. Мисля, че нашите деца трябва да имат възможност за смисъл и реализация, за да работят за по-добър свят", казва тя.

На въпроса дали има връщане назад, Статева отговаря, че обществото трябва да се завърне към добри практики, които днес звучат като утопии за бъдещето – грижовен труд, мануален труд, политически труд. "Не може да работиш 8 часа и после още 8 часа да бъдеш активист за един по-добър свят", казва гостът.

Статева намира корена на проблема в това, че неолибералният капитализъм е усвоил политическата философия на Блеър за "третия път". Този тип политика отказва да финансира комуналните услуги, развитието на обществото в социален и хуманитарен аспект и прехвърля тази отговорност на доброволците в неправителствения сектор. Според Статева младите активисти до такава степен са интернализирали тази реторика, че осъждат всички, които вземат пари за политически труд. Същевременно политическият труд е съзидателен и необходим за обществото, заявява социологът.  

Целия разговор чуйте в звуковия файл: