Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Илза Пъжева:

Защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм?

проф. Илза Пъжева
Снимка: radostina.nauka.bg

Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране". Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация "Александър фон Хумболт" и председател на Хумболтовия съюз в България. Основните ѝ научни интереси са в областта на молекулното моделиране на биологично активни съединения, лекарствения дизайн и изчислителната токсикология. 

Пионер за страната и създател на първата група в БАН, занимаваща се с такива изследвания. Автор и съавтор на над 150 научни публикации, цитирани над 2450 пъти. Била е ръководител, участник и консултант в над 20 национални и международни проекти. Води курсове по in silico лекарствен дизайн в магистърски програми на Софийския университет и към Центъра за обучение на БАН, чела е лекции в университетите "Дидро" в Париж – Франция и в Бон, Германия, била е ръководител и консултант на 7 докторанти. Има редица награди, сред които за най-добър учен в областта на биологическите науки на СУБ. Носител е на Ордена за заслуги към Федерална република Германия "Кръст за заслуги на лента".

"Аз и моите колеги в своята работа, се опитваме да разберем как структурата на определени съединения повлиява техния ефект, тъй като структурата определя функцията, – казва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Илза Пъжева. – Биологично активните съединения, както показва и името им, имат значение и ефект за живите организми. Такива биологично активни съединения са лекарствата, добавките и всяка храна, а то може да бъде полезно или вредно за човешкия организъм, това е работата на огромна група учени. Ние се опитваме да разберем защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм, – уточнява проф. Пъжева. – Създаването на нови лекарства е дълъг и скъп процес, на практика това преминава през различни етапи и най-скъп е клиничното изпитване, а България няма ресурсите за този последен етап и за това нашите учени работят върху първата част на този процес", обобщава тя.

"Изкуственият интелект е пробивът в нашата сфера през последните години, въпреки че ние го използваме отдавна от средата на миналия век, заявява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пъжева. – Той подпомага учените в сферата на "хомоложното моделиране", когато имаме първичната структура на белтъка и въз основа на нея, вие предсказвате неговата тримерна структура, защото взаимодействията се изпълняват на ниво тримерни структури. Това всъщност е много мощно оръжие в ръцете на хората, които разработват лекарствени средства. Този изкуствен интелект подпомага именно създаването на тези триизмерни структури и улеснява научната работа. Въпреки развитието на изкуствения интелект, той не би могъл да измести човека, защото всичко зависи от данните с които той работи т.е. това, което хората му подават, това ще бъде онова, което той генерира и от там – до каква степен онова, което той генерира, е правдоподобно, зависи от данните, които са му подадени", разяснява проф. Илза Пъжева.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Илза Пъжева в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Личен сайт на проф. Радостина Александрова

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Йонка Маркова – единствената жена опълченец, участничка в няколко войни

Тя е единствената жена опълченец, поне според историческите сведения, участвала като доброволка във всички войни за национално обединение след Освобождението, отличена с ордени за проявената храброст в боевете, носи мъжки дрехи, а духът и е непримирим. Тя е Йонка Маркова от с. Бойница, Видинско. Няма документално установена година на нейното..

публикувано на 03.03.25 в 16:57
д-р Ралица Събева

Ралица Събева първа откри злато на Антарктида

Д-р Ралица Събева е главен асистент от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Десетилетия наред специалисти от цял свят се опитват да намерят от благородния метал на ледения континент. Тя е първият човек, открил злато на остров Ливингстън, близо до българската изследователска база "Свети Климент Охридски". Участвала е в 3..

публикувано на 03.03.25 в 10:45

Пазарджишката еврейска общност вчера и днес

"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...

публикувано на 02.03.25 в 17:23
Георги Няголов

Георги Няголов: Да не губим фокус от големите теми в образованието

В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..

публикувано на 01.03.25 в 16:15

Тапетен археолог проучва старинна къща на Мавриций

В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..

публикувано на 01.03.25 в 12:35