Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко въздействие върху физическото и психическо здраве на хората, чувството за благополучие и достоен живот. Дава отражение върху мотивацията, работоспособността и пряко върху икономиката на всяка държава.
Качествената жизнена среда трябва да се прави по качествен начин и с качествени хора, и с повече пари, разбира се, заяви в предаването "Следобед за любопитните" архитект инж. Стоян Тодоров – председател на Управителния съвет на Алианса. На тази конференция във фокуса на вниманието ни бяха професионалните задачи на архитектите и инженерите, хората, от които зависи качеството на жизнената среда, която се материализира чрез строителството. У нас, според него, нещата са доста изкривени, тъй като ролята на архитектите е доста принизена, като цялата система е така.
Ролята на архитекта е да е диригент на цялостния процес на изграждане на качествено построената сграда, не само проектирането, уточнява архитект Тодоров. Това обаче само у нас е така, в другите държави процесът е различен.
Огромен е ангажиментът на българските архитекти, те са отворени към промените, запознах се с много колеги от България, те са добре квалифицирани, но трябва да им се дадат по-добри условия за работа, разказва в ефира на "Следобед за любопитните" арх. Георг Винтген, член на УС на Камарата на архитектите в Северен Рейн-Вестфалия.
Целия разговор на Ани Костова с арх. Стоян Тодоров и арх. Георг Винтген в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg