Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Арх. Стоян Тодоров:

Ролята на архитекта е да бъде диригент на процеса на създаване на сградата

арх. Георг Винтген и арх. Стоян Тодоров (вдясно)
Снимка: БНР

Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко въздействие върху физическото и психическо здраве на хората, чувството за благополучие и достоен живот. Дава отражение върху мотивацията, работоспособността и пряко върху икономиката на всяка държава.

Качествената жизнена среда трябва да се прави по качествен начин и с качествени хора, и с повече пари, разбира се, заяви в предаването "Следобед за любопитните" архитект инж. Стоян Тодоров – председател на Управителния съвет на Алианса. На тази конференция във фокуса на вниманието ни бяха професионалните задачи на архитектите и инженерите, хората, от които зависи качеството на жизнената среда, която се материализира чрез строителството. У нас, според него, нещата са доста изкривени, тъй като ролята на архитектите е доста принизена, като цялата система е така.  

Ролята на архитекта е да е диригент на цялостния процес на изграждане на качествено построената сграда, не само проектирането, уточнява архитект Тодоров. Това обаче само у нас е така, в другите държави процесът е различен.

Огромен е ангажиментът на българските архитекти, те са отворени към промените, запознах се с много колеги от България, те са добре квалифицирани, но трябва да им се дадат по-добри условия за работа, разказва в ефира на "Следобед за любопитните" арх. Георг Винтген, член на УС на Камарата на архитектите в Северен Рейн-Вестфалия.

Целия разговор на Ани Костова с арх. Стоян Тодоров и арх. Георг Винтген в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл. 

Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05