Над 70% от пълнолетните в страната не са посетили библиотека нито веднъж през 2023 г., над 60% не са били на кино или театър, а над 80% не са присъствали на класически концерт, опера или балет. Това сочи проучване за достъпа до култура, проведено от агенция "Алфа Рисърч" съвместно с "Фабрика за идеи" и Обсерваторията за икономика на културата.
През изминалата година 40% от хората у нас не са прочели нито една книга – с 1 процентен пункт по-малко спрямо 2022 г., сочи още проучването. Четящите са прочели по средно 9 книги за годината, като повече четат жените – 66% спрямо малко над 50% от мъжете.
Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г., 72,6% не са посетили библиотека, 62,6% не са били на театър, а 82,5% не са били нито веднъж на концерт за класическа музика, опера или балет. Това показва второто проучване за достъпа до култура в България.
Диана Андреева от Обсерваторията за икономика на културата споделя в ефира на "Нашият ден" някои ключови наблюдения и анализи. Според нея липсата на време е значим фактор за неучастието в културни дейности, което е европейска тенденция, особено в пост covid ситуацията. Хората с най-високи доходи често не намират време за културни дейности поради натоварената си работа. Въпреки наличието на многобройни културни събития в София, възрастовата група 65+ е възпрепятствана от участие поради високата цена и достъпността на тези събития.
Тя подчертава, че за най-бедните 20% от домакинствата в България разходите за култура са значително по-малки, което води до изключване от културния живот.
Диана Андреева също така обръща внимание на важната връзка между културата и туризма, като подчертава недостатъчния брой кина в някои крайморските региони например, което допълнително ограничава културния достъп за местното население и туристите.
"Но при нас се отразява и още един проблем, който има с нарастването особено в постковид ситуация, при които гледането през различни платформи се отрази и на нарастването на броя на платформи. Когато говорим за посещението на кино е свиването на кино мрежата, която имахме след 1990 г. Ние имахме над 3000 кина, в това число в селата и малките населени места, а сега този брой се свежда до десетки екрани. По-голямата част концентрирани в моловете".
"Друг голям проблем, който разглеждаме, е връзката между културата и туризма. Имаме една изключително активна крайморска част, от Резово до Дуранкулак, колко кина имаме там например", пита тя.
Янина Танева от "Фабрика за идеи" също коментира резултатите от проучването в ефира на "Нашият ден". Тя отбелязва, че в сравнение с предходната година се наблюдават някои задълбочаващи се тенденции, но има и добри новини.
Например повече хора посещават кино в сравнение с миналата година, което показва възвръщане към кино салоните и намаляване на гледането на филми у дома.
Танева обаче посочва и негативни тенденции, като намаление на посещенията на заведения с жива музика и на фестивали, събори и други подобни събития. Въпреки това, има леко увеличение на посещенията на класически форми на изкуство като опера и балет. Тя също така подчертава, че значителен процент хора биха искали, но не могат да си позволят да посетят културно събитие, което е важен аспект, който трябва да се вземе предвид при разработването на политики за подобряване на достъпа до култура.
Чуйте разговора в звуковия файл.
За борбата с разпространението на райски газ и употребата на наркотични вещества в Lege Artis разговаряме с д-р Юлиян Караджов , биохимик и експерт по наркотични вещества. Промени в закона за здравето предвиждат пълната забрана на райски газ освен в посочени законово случаи. Столична дирекция на вътрешните работи извършва проверка за..
По инициатива на Българската педиатрична асоциация се проведе XVI Национален конгрес по педиатрия с международно участие. 650 участници, 55 партньори, 148 доклада, 62 постера – какво стои зад тези цифри и какви бяха акцентите в събитието разказва проф. д-р Иван Литвиненко , председател на УС на Българската педиатрична асоциация. Проф. д-р..
На днешния 25 септември в Българската телеграфна агенция се провежда пресконференция под наслов "На въздух – да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението", която отбелязва изминалия Международен ден на чистия въздух за синьо небе (7 септември), Европейския ден без автомобили (22 септември) и предстоящия Световен ден на сърцето..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" природозащитникът Вера Стаевска сподели своите размишления относно активизма на битово ниво и умората от постоянните борби. Тя говори за трудността да прехвърляш ценностите от професионалния в личния живот и за разочарованието от липсата на ангажираност у хората. Стаевска отбеляза, че..
Резултати от проучване сочат, че над половината от украинците искат да останат в своята държава въпреки всички рискове и трудности. Един разказ за Украйна от първо лице – разказва в "Нашият ден" журналистката Николета Атанасова , която се завърна от страната. По думите на Атанасова българите погрешно възприемат Украйна като някакво..
Най-големият плюс на киното е, че когато говори за травмите от миналото – това може да бъде колективно преживяване: на неговия автор, човека, който..
Леона Асланова, автор на книгата "Иновация и деновация", разглежда феномена на деновацията като ключов елемент в разбирането на днешната икономическа..
Силна късометражна програма, с разнообразни теми и епохи, в които се развива действието във филмите, равностойна на пълнометражната, и много стойностни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg