В последните години като че ли се опитваме да разчетем една дълго стояла скрита страница от историята ни – страницата, на която пише кои са българите католици, какво са създали и какъв е приносът им за културното и духовното въздигане на българския народ във вековете, когато е бил лишен от собствена държава, от правото да живее свободно, да говори езика си и да изповядва вярата си без страх за живота и имуществото на семейството си.
Две изследователки на книжнината на банатските българи и по-общо на българите католици – проф. Марияна Цибранска и д-р Магдалена Абаджиева от Секцията за история на българския език в Института за български език, представят в предаването "За думите" последните си публикации по темата.
Проф. Марияна Цибранска е подготвила наборен текст, превод и речник на известния Абагар на Филип Станиславов. Той е издаден на 6 май 1651 г. в Рим и е първото българско печатно произведение, в чийто език са включени новобългарски елементи. Напечатан е на босненска кирилица, съдържа молитви и разкази с религиозен характер, а текстовете са от апокрифната и от каноничната литература. Сборникът се състои от пет листа, които могат да се носят като амулет "наместо силни мощи". Намерението на автора е да докаже на хората, че не трябва да се вярва на суеверията, на врачки и баячки, а на истинското божие слово.
"Тези 5 листа ми дадоха приблизително около 1000 речникови статии. За пример речникът на Тихонравовския дамаскин има около 6000, т.е. те са несравними… обаче става въпрос тук за 5 листа и то не изцяло запълнени с текст, а то е с такова езиково богатство. Изключително присъствие и на старобългарско наследство, кирило-методиевско наследство, на народноразговорното начало, на думи, които и днес можем да открием или в разговорните форми на българския език, или в неговите диалекти…", казва проф. Цибранска.
"Основната ми задача беше не да направя цялостно хронологическо изследване, да опиша абсолютно всички паметници, а да потърся връзките, да покажа паметници, да опиша цялостно… да покажа ръкописи от частни колекции… и най-вече да видя къде е мястото на банатската книжнина в течението на българската католическа книжнина, като съм направила и графичен анализ, но най-интересна е лексиката…", споделя д-р М. Абаджииева за книгата си "Книжнината на българите католици от 19 в. и банатската книжнина".
Двете книги са част от проекта "Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина", финансиран от Фонд научни изследвания, и са достъпни за ползване в електронен вариант на сайта на академичното издателство "Проф. Марин Дринов".
Повече може да чуете в звуковия файл
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното си разнообразие и възможности, както и със своята толерантност. Мароко е територия на която през вековете различни националности са живели съвместно заедно. Мароко е кралство, което не престава да..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването "Следобед за любопитните" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. “Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust –..
Тази година в програмата на Банско джаз фестивал се открояват няколко забележителни "първи пъти" – легенди на джаза, които по една или друга причина не са..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на..
Днес в родопското село Триград, община Девин, ще се проведе възпроизвеждане на един старинен местен обичай – "Среде лято паяне на китките". Инициативата се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg