Златните години на българското графично изкуство

70 творби на 35 български художници от три творчески поколения представя най-новата постоянна експозиция "Графика и живопис" на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна. 

Знаковата изложба включва всички стилови и пластически направления в българското графично изкуство – фигуративизъм, експресионизъм, сюрреализъм, абстракционизъм, както и доминиращите класически графични техники – офорт, суха игла, акватинта, мецотинто, литография.

Доротея Павлова, директорът на ГХГ "Борис Георгиев", споделя в "Артефир", че проектът е подкрепен от Министерството на културата, а целта му е да бъде преодоляно дългото отсъствие на графичното изкуство от постоянната експозиция на галерията. 

По думите на Павлова галерийната колекция е изградена на хронологичен принцип и представя живопис, скулптура, художествени обекти и инсталации и видеоарт от 20-те години на миналия век до днес. 

В Зала 4 на ГХГ "Борис Георгиев" вече може да бъде видяна и селекция с постижения на българската графика.

През 70-те години морската столица се превръща в активен и водещ център в процъфтяващото у нас графично изкуство, разказва Павлова.

Поколението художници от периода скъсва с класическите, академични методи и налага асоциативно-метафоричен подход в графиката. 

През 80-те години българските автори започват да преодоляват културната си изолация, вземат участие в международни графични форуми, където се вдъхновяват  от творчеството на свои колеги от Европа и Азия.

Едно от локалните явления в градската художествена сцена е групата на така наречените "Гаражисти".

По думите на Павлова това са били млади художници, устроили своите ателиета в гаражи. Петьо Маринов, Георги Лечев, Николай Николов, Мария Зафиркова са част от авторите, спадащи към това течение. 

Когато старата фабрика "Вулкан" е превърната в художествена колония, гаражистите се пренасят да творят там, редом с други свои колеги.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: