70 творби на 35 български художници от три творчески поколения представя най-новата постоянна експозиция "Графика и живопис" на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна.
Знаковата изложба включва всички стилови и пластически направления в българското графично изкуство – фигуративизъм, експресионизъм, сюрреализъм, абстракционизъм, както и доминиращите класически графични техники – офорт, суха игла, акватинта, мецотинто, литография.
Доротея Павлова, директорът на ГХГ "Борис Георгиев", споделя в "Артефир", че проектът е подкрепен от Министерството на културата, а целта му е да бъде преодоляно дългото отсъствие на графичното изкуство от постоянната експозиция на галерията.
По думите на Павлова галерийната колекция е изградена на хронологичен принцип и представя живопис, скулптура, художествени обекти и инсталации и видеоарт от 20-те години на миналия век до днес.
В Зала 4 на ГХГ "Борис Георгиев" вече може да бъде видяна и селекция с постижения на българската графика.
През 70-те години морската столица се превръща в активен и водещ център в процъфтяващото у нас графично изкуство, разказва Павлова.
Поколението художници от периода скъсва с класическите, академични методи и налага асоциативно-метафоричен подход в графиката.
През 80-те години българските автори започват да преодоляват културната си изолация, вземат участие в международни графични форуми, където се вдъхновяват от творчеството на свои колеги от Европа и Азия.
Едно от локалните явления в градската художествена сцена е групата на така наречените "Гаражисти".
По думите на Павлова това са били млади художници, устроили своите ателиета в гаражи. Петьо Маринов, Георги Лечев, Николай Николов, Мария Зафиркова са част от авторите, спадащи към това течение.
Когато старата фабрика "Вулкан" е превърната в художествена колония, гаражистите се пренасят да творят там, редом с други свои колеги.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
"Паметта за комунизма и травматичния опит" е темата на разговора с проф. д-р Лилия Топузова и д-р Валентин Калинов с модератор Людмила Миндова, който е поредна среща от научния проект "Разговори за литературата и полуострова". Той ще се състои на 23 септември от 15.30 часа в Института за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол",..
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази година се състезават 16 филма, сред които са "Любоф" на Ивайло Христов, "Стадото" на Милко Лазаров, дебютните "Плът" на Димитър Стоянович, "Диви ягоди" на Татяна Пандурска и "Пакет Вечност" на..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза". "До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако..
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през..
В съвременното образование все по-често се търсят нови подходи за развиване на личността и уменията на децата. Един от пътищата, който може да играе..
Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
