Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Япония елени и сърни преяждат с бисквити и слушат Бетовен

Всички са чели или поне виждали снимки на елени и сърни, които ядат от ръцете на възторжени туристи в старата японска столица Нара. Но тя далеч не е само място, където се разхождат свободно грациозните животинки, ами си е съвсем истински град с училища, болници, магазини и население от 350 хиляди души.

Храмът Кашихара Джингу се смята за мястото, където боговете са слезли на земята и така са създали Япония. Според историята на страната, и през периода Асука (598-710), и периода Нара (710-794) селището е играло важна роля. Затова тук са се съхранили огромно количество древни храмове, включително будиският Тодай-джи и шинтоиският Касуга Тайша, и двата – част от съкровищницата на ЮНЕСКО.


Но главните герои са 1500-те елени и сърни, които населяват градския парк в Нара, където се преплитат шинтоизмът – традиционната религия на японците, и будизмът, въдворен като официална държавна религия през осми век. Легендата разказва, че навремето в Нара се стекли поклонници да се помолят на шинтоистката богиня на слънцето Аматерасу. А божественият защитник на японската държава влязъл в града върху белоснежен елен. От този миг тези животни са свещени и покровители на Нара.

Елените са почитани и в будизма. Самият Буда се асоциира със златен елен, защото на първата му проповед присъствали и две рогати животинки. От тогава са символ на хармония и безстрашие, защото копитните, също като странстващите монаси, всяка нощ отдъхват на различно място.


Официално елените са национално богатство на Япония и пазят държавата. И са нещо като свещените крави в Индия. Никой не би дръзнал да ги обезпокои, дори да лежат по средата на шосето.

Всеки може да нахрани елените със специално разработени полезни и питателни бисквитки сика сенбей, които се продават навсякъде по 100 йени пакетчето.  (Честно казано, опитах ги от любопитство. Не бяха лоши).  Сигурно и на сърничките им харесват, защото щом забележат сладкишите в ръцете ви, започват да се бутат,  опитват да ви бръкнат в джоба. Някои дори са се научили да се покланят след всяка подадена бисквитка.

Паркът в Нара огромен: 660 хектара. 


Тодай-дзи или Великият Източен храм се смята за най-голямото дървено съоръжение в света.  Той е на 12 века. Горял е по време на войните между самурайските кланове, разрушаван е от граждански войни и земетресения, възстановяван е отново и до ден-днешен е действащ.  Тук се стичат вярващи от цял свят, за да се докоснат до древните реликви.

Светилището е дом на най-големия Буда в Япония – Вайрочани.  Всъщност, около него е бил построен храмът. За да бъде отлята статуята му са били използвани всичките държавни запаси от бронз плюс седем тона восък и 100 кг злато.  Статуята е поседнала върху постамент във формата на лотос и заедно с него се извисява на 22 метра.


Дървеният Тодай-дзи преди векове е бил висок над 100 метра – небостъргач за онези времена, но честите земетресения нанасяли поражения, които и днес не са реконструирани в пълен размер.

Пред входа на залата на Големия Буда стои един от неговите 16 ученици – дървената фигура на Бинзуру, покровител и целител на болните. Хората вярват, че могат да се избавят от страданията си като  потъркат тялото на статуята. За да го запази от ръцете на хилядите, желаещи изцеление, са го наметнали с червена мантия.

В Нара има традиция през зимата, когато посетителите с бисквитки в джоба са малко, а природната храна в парка почти липсва, служителите да викат елените и сърните за обяд като им пускат Симфония №6 от Бетовен. И животинките, чувайки музиката, се втурват от всички краища към хранилките.


Снимки и видео: Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Крикор Асланян: Поднасянето на чай в Мароко е ритуал

"Оказа се, че имам феноменална памет. Няма една дума, която да е преписана отнякъде. Всичко, което споделям, е по памет. Събития, имена, дори дати, помня", казва гостът в "Покана за пътуване" Крикор Асланян. Подчертавам го, защото авторът на книгата "Един софийски малчуган разказва" е на 87, а продължава не само да пише, ами и да мечтае за още..

публикувано на 07.09.24 в 09:35
Писателско кафене, 1935 г.

Бохемството – артпоза или политгримаса?

В две предавания "Премълчаната история" продължава вглеждането в т. нар. "бохемство" – в неговите класически и соц. варианти. Говорим за местата и хората, за субкултурния контекст на явлението. В първата част участват: Мариана Първанова, автор на книги за софийската и бургаската бохема, подготвила ново издание за Варна, което скоро ще излезе на..

обновено на 05.09.24 в 10:41

Пивовари: Епизод 4 – Микропивоварите, ароматът и личното – Крафт като живот

В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас, след Освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега.  Във всеки епизод  с помощта на потомци, краеведи, историци, разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: Братя Прошек, д-р Кожухаров,..

публикувано на 04.09.24 в 13:05

Антарктида – познатата и непозната: 3 епизод – Учените в действие

В третия епизод от поредицата ви разказваме за работата, която нашите учени извършват на ледения континент. В началото доц. Борислав Александров от УАСГ разказва как се подбират хората, които нееднократно е участвал в българските експедиции. Антарктида – познатата и непозната земя: 1 епизод – Началото Антарктида – познатата и..

публикувано на 03.09.24 в 14:35
Северен елен

Как спят животните?

Науката не спи, но животните спят по най-причудливи начини. Да си припомним Спящата катерица от "Алиса в страната на чудесата", която не може да реши дали спи, когато диша, или диша, когато спи. Оказва се, че и извън разюзданото въображение на Луис Карол съществуват някои доста чудати животни.   Никола Кереков разказва във "Време за наука" за..

публикувано на 03.09.24 в 13:03