Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Границите на България и животът на българските артисти в Ню Йорк

Пътуване от „Онзи, другият Ню Йорк“ до „Веднъж прекосиш ли океана“

сцена от спектакъла „Онзи, другият Ню Йорк“
Снимка: @theothernewyork

Като се затопли времето – и това навън, и това вътре в нас, на човек рязко започва да му е тесен градът. Пътува му се. Например за да опознае границите на България, но не тези, за които картата говори, а онези, които сам си рисуваш – в съзнанието, в действията, в мечтите си.

Точно така може да навлезе в живота на българските артисти в Ню Йорк, защото както му е тесен градът, така и стереотипите го стягат. Може да му се прииска да им покаже, че нямат думата, когато нещо много по-голямо от тях говори – желанието на човек да се развива, да е във вечно движение, да няма застой.

Това всъщност провокира един разговор за разпространените стереотипи за живота в чужбина и начина, по който представяме себе си там, но и за много повече, защото за това, което се случва вътре в човека, думите невинаги стигат.

За усещането да не си си на мястото или пък за това, че в теб има нещо повече от показаното до момента и смяната на средата и хората би могло да предизвика разперването на закърнелите ти или още не осъзнали полета си криле; за общото в различните; за това да си измислиш и работата, и живота и после да се осмелиш да посегнеш към превръщането на въображаемото в реално; и за още много от това говорят актрисите Ванина Кондова и Мартина Новакова, които изследват мотивацията зад избора "да заминеш" или "да се върнеш" в авторски моноспектакли.


С "Онзи, другият Ню Йорк" ни среща тъкмо Ванина Кондова. Тя всъщност е и сценарист, и режисьор, и българка, но и нюйоркчанка. Завършва НАТФИЗ, след това решава да продължи образованието си в града, който никога не спи, и някъде по пътя се събужда за живот историята – нейната с Ню Йорк, а и тази на комедийния ѝ моноспектакъл, който носи гореспоменатото име.

"Онзи, другият Ню Йорк" стъпва на оригиналния текст, на който е базиран и сериалът на Ванина "Изгубени и намерени в Ню Йорк". Успехът му не е малък, тъй като е излъчван по "Амазон Прайм" и е носител на награди за най-добър сериал, най-добър епизод, а Кондова получава номинация за най-добра актриса. Моноспектакълът пък получи наградата "Златен кукерикон" за най-добър спектакъл. Сюжетът му разказва по забавен начин за емигрантството, изкуството и незабравимата лятна любов, докато героинята се мести в поредната квартира в града. Самата пиеса поставя под въпрос мотивацията зад избора оставаш или заминаваш, като преплита преживяването от културния шок с личностното обогатяване.

Оказва се, че всъщност никога не можеш да се върнеш същият там, откъдето си си тръгнал, защото първоначалното ти Аз, което е поело по пътя на себепознанието, е променило себе си. Онзи, който е заминал и няма да се върне, накрая се оказва част от самия теб. Ти си този, който заминава един и се връща всеки път различен, и понякога може да си чужд и у дома си.


От моноспектакъла на Ванина Кондова разбираме това, но от него научаваме и за навиците на плъховете в Ню Йорк, които май разбират български, за таксиметровите шофьори, които не признават правилата на пътя, за кецовете по жиците, за живота на бързи обороти и за усещането да си приет аутсайдер. Припознаваме се в главната героиня, взимаме си нещо за себе си и след това навлизаме в дълбокото на изкуството. В случая в буквализма на Бродуей, оф-Бродуей и оф-оф-Бродуей. Наистина го разбирайте буквално.

Ванина Кондова е трикратен носител на визата за Изключителни възможности в сферата на изкуството и науката на САЩ и е член на нюйоркския клон на наградите "Еми" и Гилдията на киноактьорите в Америка, и в звуковия файл можете да слушате за онзи, нейния Ню Йорк. Тя ще го играе отново на сцената на Топлоцентрала на 17 юни от 20.00 часа.

И докато човекът, тръгнал на път, все така крачи из улиците на Ню Йорк и не му се вярва какъв декор на живота вижда всъщност, защото е и реално, и не е, и е артистично, и е безкрайно прагматично, всичко е, но на забързан кадър, от "Онзи, другият Ню Йорк" преминава на "Веднъж прекосиш ли океана".

Това е моноспектакълът на Мартина Новакова, която не само на сцената прекоси океана, за да изиграе историите на българските артисти в Ню Йорк. И тя е актриса, драматург и режисьор. Пътят на нейната пиеса започва като проучване на историята на българската емиграция в Щатите и няколко въпроса, които си задава от години: как представяме България и себе си в чужбина, какъв искаме да бъде образът на страната ни и каква е връзката между артистите в България и извън нея, и завършва с документален моноспектакъл, който пресъздава наученото.


За Мартина Ню Йорк е забързан сън, в който денят ти може да започне по един начин и да завърши по тотално различен. Дори когато живееш с повече от един човек в апартамент, животите ви нямат нищо общо. Ню Йорк е средище, което завихря въображението ти и те прави буден за всичко наоколо. Той е вдъхновение и доказателство, че мястото не го прави територията, а хората в него.

"Веднъж прекосиш ли океана" е дипломна работа на Мартина Новакова, с която тя изкарва магистърската си степен по Социален и образователен театър от Нюйоркския университет. Работи по нея две години и осъзнава именно природата на големия космополитен град. Моноспектакълът ѝ се явява като едно проучване, в което Мартина интервюира повече от двайсет артисти, сред които актьори, музиканти, режисьори, танцьори, художници, арт мениджъри и писатели, които живеят в Ню Йорк. От тези двайсет интервюта тя избира житейския път на шестима герои - артисти от различни области, от две различни поколения, с различни виждания за България и ролята, която играят в американското и българското общество чрез творчеството си. Те представят поглед отвън към страната ни, а Мартина ги изиграва, като предава максимално точно отговорите им, интонацията и жестовете им. Това своеобразно влизане от роля в роля и от пол в пол се рамкира със смяната на аксесоар - шапка, шал или дреха.


"Веднъж прекосиш ли океана" всъщност следва границите на жанра документален театър. Той дава възможността както на самите интерпретирани персонажи, така и на всеки един от зрителите, да преосмисли собствената си история. Това е и една от основните цели на социално-обвързания театър.

За Мартина театърът е преди всичко среща, преживяване, в което не трябва да съществува граница между публиката и сцената. Театърът всъщност се случва и на двете места. Неслучайно във "Веднъж прекосиш ли океана" се задават въпроси след, но и по време на спектакъла, който в същността си е интерактивен. Мартина обича да смесва различните театрални форми, като театър на предметите, сайт специфик, вербатим, образователен театър и театър на сетивата, и да разказва истории чрез тях.

Тя се е занимавала с доброволчество в тийнейджърските си години, учи испанска филология в СУ "Св. Климент Охридски", след което продължава в университета във Валенсия, където участва в трупата на "Есцена Еразъм". Когато смятаният за най-известния испански съвременен драматург и един от най-големите действащи артисти, режисьори и философи Хуан Майорга идва в България, Мартина се запознава с него и решава да завърши магистратурата му по Театрално изкуство в Мадрид, в университета "Карлос III". Това води до създаването на компанията "Валентин и Новакова" в Испания заедно с Мигел Валентин, с която работят и в България. По време на локдауна у нас Мартина печели стипендия "Фулбрайт", с която заминава за Ню Йорк и така се стига и до моноспектакъла ѝ "Веднъж прекосиш ли океана".


За това, което Мартина Новакова разбра за българските артисти в Ню Йорк, за личните и универсални въпроси, пред които се изправя човекът, прекосил океана, и за своето себе си в ситуацията - чуйте в звуковия файл. В него Мартина обяснява и защо именно българите в чужбина са посланиците на страната ни и защо първите неща, които изберем да кажем за нея, говорят толкова силно за самите нас.

Мартина Новакова ще играе "Веднъж прекосиш ли океана" на 23 юли в Топлоцентрала от 19.00 часа. Моноспектакълът ѝ ще бъде последван от дискусия, която - както самата тя казва - може да се окаже дори по-важна от представлението.


Снимки: @theothernewyork, ФС на Мартина Новакова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Истина или лъжа

"Фалшификациите съпътстват цялата история на човечеството, мотивите са много и различни и няма нищо ново под слънцето" – казва Иглика Мишкова, куратор от българска страна на изложбата "Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите", която може да се разгледа в Етнографския музей в София. Тя е дело на Дома на европейската история, музеят..

публикувано на 17.07.24 в 14:25

Днес е Световният ден на емотиконите и емоджитата

Днес (17 юли) е Световният ден на емотиконите и емоджитата – средства, с които допълваме писменото си общуване в интернет, за да компенсираме поне частично дефицита в комуникацията, породен от липсата на гласа и физическия ни образ. Човек би сметнал, че емоджи, както и емотикон, е дума, свързана с емоции, но всъщност не е така – японска е и..

публикувано на 17.07.24 в 12:46
Марин Георгиев

"Заговорът на мъртвите" – нова мемоарна книга на Марин Георгиев

"От 80-те години на миналия век, когато започнах мемоарите си, до днес са изтекли четири десетилетия, в които се опитвам да побера шест. С всяко от тях растеше и възможността което е било , да бъде казано както е било  – нещо, от което се боим. Позволих си да го направя както предците ни, които наистина са били свободни хора и в свободно, и в..

публикувано на 17.07.24 в 12:10

Деветте слона, които превръщат София в артистична сцена

В разгара на лятната програма за изкуство в града "Девет слона", която продължава до 21 юли в София, в "Нашият ден" разговаряме с нейния куратор Виктория Драганова от пространството Swimming Pool. Английският израз "слонът в стаята" се отнася до онези очевидни неща, за които не говорим – такова е може би изкуството в градска среда. Ето как..

публикувано на 17.07.24 в 11:30

Национална награда "Георги Джагаров" за Боян Ангелов

Съюзът на българските писатели връчи националната литературна награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" за 2024 г. на Боян Ангелов. Дни преди рождения ден на поета Георги Джагаров – 14 юли, в писателския клуб "Парнас" се проведе официална церемония за 21-ви път. Началото на тази традиция бе поставено през 2004 г., когато за първи носител  на..

публикувано на 17.07.24 в 11:15