Трябва ли а се премахне следствената тайна? Тази следствена тайна свещена крава ли е? Ние трябва ли да я пазим, или може да я погазим? Това е темата на предаването "Законът и Темида".
Тодор Тодоров, криминалист и графолог, консултант на "Законът и Темида", коментира:
Колко е важна следствената тайна
"Следствената тайна се извежда от понятието "следствие". В такава абсурдност живеем днес, че стигнахме до положение да изясняваме дали следствената тайна трябва да отпадне, или трябва да се запази.
Следствената тайна се формира от всяко следствено дело. А следственото дело е съвкупност от всички доказателства, факти, обстоятелства, набор от експертизи и други, които се събират за доказване на едно престъпление и за доказване на съпричастността на извършителя или пък за неговото оневиняване."
Още в миналото наказателнопроцесуалните системи са две:
"Едната е англосаксонската, която се използва в САЩ, Канада. Характеризира се с това, че няма почти никаква разделеност между досъдебното производство и съдебното производство. Те са неделими. Там има една основна фигура – съдия-следовател. Този съдия-следовател, както събира доказателства, в един момент ползва другата си функция на съдия и съди уличеното лице. Англосаксонската система не намира приложение у нас.
При нас приложение намира т.нар. "континентална" система, която е френска и немска, т.е. от теченията на двете наказателнопроцесуални системи. България принадлежи към втората – още от 1897 г. ние сме приели наказателнопроцесуалната система от континентален тип. Следствието е отделно производство от съдебното производство и разследването завършва с обвинителен акт. В България разследването се извършва от два процесуални субекта – следовател и разследващ полицай (преди се наричаше дознател, а делата в прерогативите на МВР – дознание). Разследващите полицаи обикновено разследват дела, не много сложни, за леки престъпления, но това не означава, че те не могат да участват в разследването и на по-тежки престъпления.
В по-тежките престъпления – с практическа и правна сложност – основната фигура за разследването е следователят. Той разследва под ръководството на прокурора. Прокурорът също е разследващ орган. Прокурорът, като господар на досъдебното производство, наблюдава методично и дава указания. Често пъти при по-тежки престъпления прокурорът влиза в преки разследващи функции – да събира доказателства и да разпитва свидетели. Това са двата субекта в нашия тип разследване."
Тодор Тодоров сподели с болка, че следствената тайна основно се нарушава от прокуратурата, особено в последните 10 години. "А прокуратурата е основната институция, която трябва да брани следствената тайна. Но тя с обяснението, че около някои от делата има обществен интерес, трябва да бъдат задоволени желанията на обществото да узнае някои факти. Вдигат следствената тайна и произнасят факти и обстоятелства по медиите.
Напоследък ми прави впечатление, че прокуратурата е част от онези сили, които искат да се премахне следствената тайна, за да се ползва от други хора. Тези хора най-често са политици. Тези хора са си въобразили, че с компромати и с подхвърляния на факти и обстоятелства по разследвания, предварителни проверки или други, ще оклеветят опонента и ще го обезсилят. Фактически не става така."
Тодоров е категоричен, че е абсурдно да падне следствената тайна, като се аргументира с примери. Според него разследването много ще се усложни. "Искането да падне следствената тайна е един съвременен маккартизъм."
Още за важността на следствената тайна, за контролната роля на съда в следствието, примери от недалечното минало, за нарушаваното на правата на пострадали, за предимствата на англосаксонската и на континенталната система, за обществената оценка на нашата съдебна система – чуйте целия разговор от звуковия файл.
Снимка – БНР
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
