Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кирилицата е знак за идентичност в средновековна Босна

Проф. Емир Филипович
Снимка: БТА

"От края на XII век почти цялата писмена комуникация в Босна се е водила на кирилица и това е било важно, защото Босна от север и запад е била обградена от страни, в които се е използвал латински език и азбука... В Босна през Късното средновековие повечето от литургичните и църковни текстове, но също и светски четива са написани на кирилица. Това е бил важен начин за утвърждаване на идентичността на Босна спрямо външния свят в съседство, но също и спрямо общославянския свят на изток…", казва проф. Емир Филипович, преподавател по средновековна история в университета в Сараево в интервю за предаването "За думите".

Проф. Филиповеч беше гост лектор на Международния форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе в София през юни тази година по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова. 

През XIV – XV век, когато Босна попада в рамките на Османската империя, кирилицата продължава да се използва в писмената кореспонденция между политическия елит, независимо че голяма част от него приема исляма. Кирилската азбука продължава да се използва и през XVIII и XIX век, макар че по време на османското владичество тя не е основната азбука и славянският не е основният език, на който се пишат юридически, научни, икономически и политически текстове.

"… Кирилската азбука се връща през XIX век, за да продължи да бъде важна страна и фактор за босненската идентичност до наши дни.

За съжаление поради сложната политическа ситуация в съвременна Босна и Херцеговина кирилската азбука е официална за страната заедно с латинската, но на нея се гледа като на почти само или изключително принадлежаща на сръбската традиция и сръбското наследство в Босна и Херцеговина, при все че можем да намерим елементи, доказващи, че кирилицата е надхвърляла границите на етническите и религиозните общности в Босна и Херцеговина и в действителност е била много важен фактор за общуването между различните религиозни общности.", продължава ученият.

Държавата Босна и Херцеговина е оформена в сегашния си вид след войните през 90-те години на ХХ век. Състои се от две части и един окръг - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. За жалост в днешно времемястото на кирилската азбука и отношението на различните общности към нея е в пряка зависимост от политическите противоборства, а не от историческата истина и свободния избор.

"…Много важно да се разбере, че кирилицата преди всичко е създадена за славянския език, така че и босненците мюсюлмани, и хърватите католици, и православните сърби, всички жители на Босна и Херцеговина ползват и говорят славянски език и е важно да се разбере, че кирилицата съществува и че трябва да съществува и не трябва да бъде във второстепенна позиция спрямо латиницата.", казва ученият. "Научните общности, но и всички заинтересувани от това връзките между миналото и настоящето да продължават да съществуват и да функционират не трябва да позволяват на политиците да използват тези неща като инструменти за своите войни и користни цели. Ние трябва да виждаме отвъд повърхностния политически слой на нещата и да разбираме важността на кирилицата в дълбочина."

Що се отнася до връзката между славянските азбуки и България, където кирилицата е създадена от учениците на светите Кирил и Методий, тя не е известна на обществеността в Босна и Херцеговина. Това пък би трябвало да напомня на всички нас в България, че нещо, което смятаме, че ни принадлежи по право – признанието за ролята на държавата ни за създаването, опазването и развитието на славянската книжовност, е нещо, за което трябва да се трудим непрестанно чрез  огласяване и отстояване на научно доказаната истина.

Чуйте цялото интервю с проф. Емир Филипович в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Вълков, Венета Гаврилова и Марина-Николова

Българският език – родината, която е винаги с теб

Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..

публикувано на 17.12.24 в 13:10
Антон Александров

Антон Александров: Не мисля, че изкуственият интелект скоро ще измести човека

"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..

публикувано на 16.12.24 в 17:30
Нели Керемидчиева

Как "(Не)възможното образование" стана "Възможното образование"

Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..

публикувано на 16.12.24 в 14:15

Алеф: Ако не бяха те

"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..

публикувано на 15.12.24 в 12:15

Вкаменените блатни кипариси на дъното на Черно море са много добре запазени

Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..

публикувано на 15.12.24 в 11:55