"От края на XII век почти цялата писмена комуникация в Босна се е водила на кирилица и това е било важно, защото Босна от север и запад е била обградена от страни, в които се е използвал латински език и азбука... В Босна през Късното средновековие повечето от литургичните и църковни текстове, но също и светски четива са написани на кирилица. Това е бил важен начин за утвърждаване на идентичността на Босна спрямо външния свят в съседство, но също и спрямо общославянския свят на изток…", казва проф. Емир Филипович, преподавател по средновековна история в университета в Сараево в интервю за предаването "За думите".
Проф. Филиповеч беше гост лектор на Международния форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе в София през юни тази година по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова.
През XIV – XV век, когато Босна попада в рамките на Османската империя, кирилицата продължава да се използва в писмената кореспонденция между политическия елит, независимо че голяма част от него приема исляма. Кирилската азбука продължава да се използва и през XVIII и XIX век, макар че по време на османското владичество тя не е основната азбука и славянският не е основният език, на който се пишат юридически, научни, икономически и политически текстове.
"… Кирилската азбука се връща през XIX век, за да продължи да бъде важна страна и фактор за босненската идентичност до наши дни.
За съжаление поради сложната политическа ситуация в съвременна Босна и Херцеговина кирилската азбука е официална за страната заедно с латинската, но на нея се гледа като на почти само или изключително принадлежаща на сръбската традиция и сръбското наследство в Босна и Херцеговина, при все че можем да намерим елементи, доказващи, че кирилицата е надхвърляла границите на етническите и религиозните общности в Босна и Херцеговина и в действителност е била много важен фактор за общуването между различните религиозни общности.", продължава ученият.
Държавата Босна и Херцеговина е оформена в сегашния си вид след войните през 90-те години на ХХ век. Състои се от две части и един окръг - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. За жалост в днешно времемястото на кирилската азбука и отношението на различните общности към нея е в пряка зависимост от политическите противоборства, а не от историческата истина и свободния избор.
"…Много важно да се разбере, че кирилицата преди всичко е създадена за славянския език, така че и босненците мюсюлмани, и хърватите католици, и православните сърби, всички жители на Босна и Херцеговина ползват и говорят славянски език и е важно да се разбере, че кирилицата съществува и че трябва да съществува и не трябва да бъде във второстепенна позиция спрямо латиницата.", казва ученият. "Научните общности, но и всички заинтересувани от това връзките между миналото и настоящето да продължават да съществуват и да функционират не трябва да позволяват на политиците да използват тези неща като инструменти за своите войни и користни цели. Ние трябва да виждаме отвъд повърхностния политически слой на нещата и да разбираме важността на кирилицата в дълбочина."
Що се отнася до връзката между славянските азбуки и България, където кирилицата е създадена от учениците на светите Кирил и Методий, тя не е известна на обществеността в Босна и Херцеговина. Това пък би трябвало да напомня на всички нас в България, че нещо, което смятаме, че ни принадлежи по право – признанието за ролята на държавата ни за създаването, опазването и развитието на славянската книжовност, е нещо, за което трябва да се трудим непрестанно чрез огласяване и отстояване на научно доказаната истина.
Чуйте цялото интервю с проф. Емир Филипович в звуковия файл.
Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..
"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..
Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..
"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..
Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Животът е движение от въпрос към отговор и… отново към въпрос. Може би затова, когато зрителите потърсят " Отговор на всички въпроси " в едноименния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg