"От края на XII век почти цялата писмена комуникация в Босна се е водила на кирилица и това е било важно, защото Босна от север и запад е била обградена от страни, в които се е използвал латински език и азбука... В Босна през Късното средновековие повечето от литургичните и църковни текстове, но също и светски четива са написани на кирилица. Това е бил важен начин за утвърждаване на идентичността на Босна спрямо външния свят в съседство, но също и спрямо общославянския свят на изток…", казва проф. Емир Филипович, преподавател по средновековна история в университета в Сараево в интервю за предаването "За думите".
Проф. Филиповеч беше гост лектор на Международния форум за кирилицата под надслов "Азбука, език, идентичност", който се проведе в София през юни тази година по инициатива на вицепрезидентката Илияна Йотова.
През XIV – XV век, когато Босна попада в рамките на Османската империя, кирилицата продължава да се използва в писмената кореспонденция между политическия елит, независимо че голяма част от него приема исляма. Кирилската азбука продължава да се използва и през XVIII и XIX век, макар че по време на османското владичество тя не е основната азбука и славянският не е основният език, на който се пишат юридически, научни, икономически и политически текстове.
"… Кирилската азбука се връща през XIX век, за да продължи да бъде важна страна и фактор за босненската идентичност до наши дни.
За съжаление поради сложната политическа ситуация в съвременна Босна и Херцеговина кирилската азбука е официална за страната заедно с латинската, но на нея се гледа като на почти само или изключително принадлежаща на сръбската традиция и сръбското наследство в Босна и Херцеговина, при все че можем да намерим елементи, доказващи, че кирилицата е надхвърляла границите на етническите и религиозните общности в Босна и Херцеговина и в действителност е била много важен фактор за общуването между различните религиозни общности.", продължава ученият.
Държавата Босна и Херцеговина е оформена в сегашния си вид след войните през 90-те години на ХХ век. Състои се от две части и един окръг - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. За жалост в днешно времемястото на кирилската азбука и отношението на различните общности към нея е в пряка зависимост от политическите противоборства, а не от историческата истина и свободния избор.
"…Много важно да се разбере, че кирилицата преди всичко е създадена за славянския език, така че и босненците мюсюлмани, и хърватите католици, и православните сърби, всички жители на Босна и Херцеговина ползват и говорят славянски език и е важно да се разбере, че кирилицата съществува и че трябва да съществува и не трябва да бъде във второстепенна позиция спрямо латиницата.", казва ученият. "Научните общности, но и всички заинтересувани от това връзките между миналото и настоящето да продължават да съществуват и да функционират не трябва да позволяват на политиците да използват тези неща като инструменти за своите войни и користни цели. Ние трябва да виждаме отвъд повърхностния политически слой на нещата и да разбираме важността на кирилицата в дълбочина."
Що се отнася до връзката между славянските азбуки и България, където кирилицата е създадена от учениците на светите Кирил и Методий, тя не е известна на обществеността в Босна и Херцеговина. Това пък би трябвало да напомня на всички нас в България, че нещо, което смятаме, че ни принадлежи по право – признанието за ролята на държавата ни за създаването, опазването и развитието на славянската книжовност, е нещо, за което трябва да се трудим непрестанно чрез огласяване и отстояване на научно доказаната истина.
Чуйте цялото интервю с проф. Емир Филипович в звуковия файл.
Септември е месец на българската гордост – на 6-и извършваме Съединението, на 22-и обявяваме Независимостта. Зад всички тези знаменателни събития стоят обаче хората, извършили ги. И ако Денят на Независимостта е повече дипломатически совалки, то Съединението си е истинско народно въодушевление и вдъхновение, извикано от дейността на люде – били..
Под това мото премина разговорът за красивите мигове на израстването и съзряването, но и за отговорността на младите хора. Гост бе проф. Владимир Пилософ: експерт по педиатрия, посветил кариерата и живота си на детското здраве. Той коментира най-наболелите проблеми в тази сфера: педиатричната грижа в България, отношението към ваксините, "завръщането"..
Фондация "Красива наука" организира множество любопитни събития в София, Видин и Монтана – какво и къде може да се види в последните дни на септември, разказва Любов Костова от фондацията. Науката отива на места, където не е била досега чрез поредица от уъркшопи и презентации. Днес и утре (24-25 септември) пътуващият фестивал ще бъде във Видин,..
Васил Желински има талант да обяснява как функционират сложните неща. Той може да представи проблеми на информатиката и математиката по достъпен начин – така казват за него всичките му близки хора. Самият той оценява високо добрите учители, които е имал, но и не пести критики към онези учители, които не обичат професията си, и казва, че е по-добре без..
Светослав Цветков или, както е по-известен сред своите познати и приятели, Бай Слави е незрящ ветроходец, моряк, "пират" и мечтател. Любовта му към морето е нестихваща като морските вълни. След като загубва зрението си решава да възроди идеята за създаване на Клуб за гребане, ветроходство и воден туризъм на хора с нарушено зрение "Пасат". Увлича..
Международният поетичен фестивал "Софийските метафори 2024", чиято програма е богата и многообразна, тази година се провежда за шести път. Събитието..
Спектакълът "Дон Кихот и дон Санчо" е премиерното заглавие в репертоара на Драматичния театър "Гео Милев" - Стара Загора. Постановката и драматизацията по..
Натура(та). Някои я боготворят. Други я отричат. Трети не са сигурни към коя група принадлежат. Но натурата е навсякъде. Около нас, във нас...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg