"Повече от 10 години имам честта и удоволствието да се срещам с младите умове на България. Оказва се, че в малка България има много любознателни младежи, които от най-ранна възраст проявяват чисто детско любопитство. Често съм си говорила с нашите олимпийци, че тази любов към природата, биологията и другите науки се заражда от невръстна възраст. Когато едно дете е любопитно, то ще вдигне камъчето и там ще намери буболечка, червейче, а след това ще продължи да разглежда и изучава", споделя в предаването "Следобед за любопитните" проф. Албена Йорданова, която ръководи и Българския олимпийски отбор по биология. В България неотдавна се завърнаха най-добрите ни ученици по биология, които спечелиха пълен комплект медали от Международна олимпиада по биология (IBO), която тази година се проведе в Казахстан.
Българите премериха знания с над 320 ученици от над 80 държави и завоюваха 3 медала – 1 златен с абсолютно 10-о място в света, 1 сребърен и 1 бронзов, както и почетна грамота, съобщават от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Златният медал тази година спечели Виктор Лилов (12 клас, СМГ), който се класира на 10-о място в света от най-добрите ученици по биология. Среброто е за Момчил Петков (12 клас, НПМГ), бронзовото отличие е за Виктор-Александър Раданов (12 клас, СМГ), а на Явор Банов (12 клас, ППМГ Бургас) не му достигна много малко, за да влезе в зоната на медалите и заслужи почетна грамота. Техни ръководители в Казахстан бяха проф. д-р Албена Йорданова (Медицински факултет, СУ), гл. ас. д-р Радослав Александров (Институт по Молекулярна биология, БАН) и докторант Теодор Трифонов (Институт по биоразнообразие, БАН).
Досега от всички издания на Международната олимпиада по биология българските ученици са спечелили общо 81 медала – 10 златни, 17 сребърни и 54 бронзови медала. Проф. Албена Йорданова разказа и за златния медалист Петър Жотев, който единствен е участвал в три олимпиади, а в момента е студент в Кембридж.
"Семейството, учителите и желанието са определящи в подготовката на младите ни биолози. През последните години, след пенсионирането на много преподаватели по биология, доста школи се загубиха и в момента говорим за традиции в градове като Плевен, Бургас, Силистра и разбира се, София. Преди 10-15 години такива школи имаше и в други български градове", разказва в ефира на БНР проф. Йорданова. През последните години в средния курс на обучение (8-10 клас), според нея, часовете по биология, химия, физика са доста редуцирани и това също оказва влияние при подготовката. След това се разчита в 11-и и 12-и клас чрез допълнителни модули да се наваксат пропуските, но това не се получава, категорична е проф. Йорданова.
През последните години, според нея, има и нещо позитивно. Изграждат се STEM центрове, които са оборудвани с модерна апаратура, и се създават условия и за практическо обучение по природните науки. Това, според нея, би събудило интереса на младите и би ги мотивирало да се занимават с тези науки. Най-добрите състезатели по биология се занимават задълбочено още от седми клас с тази наука, та до края на обучението си, уточни проф. Йорданова. Тези науки, природните науки, според нея, разкриват тайната на живота.
В ефира на БНР, тя разказа как през 80-те години на двадесети век, проф. Георги Марков издава книга със заглавие "Тайната на клетката" и как след това много млади хора започват да се интересуват какво се случва на ниво молекули, как се регулират процесите във всяка една клетка, как възникват мутации и организмът се справя с тях, а всичко това са знания, които все още не са разкрити в детайли. В продължение на повече от 50 години тайните на клетката продължават да се изучават.
"Аз съм родом от Радомир и съм израснала сред природата, от там и любовта ми към нея. След осми клас ме приеха в НПМГ, откъдето впрочем са най-много от нашите олимпийци и днес. След завършването се колебаех между медицината и Биологическия факултет, специалност Биохимия и микробиология, която по това време беше популярна и бе наука на бъдещето. Завърших биохимия, специализирах в катедрата и животът ми тръгна в тази посока. Дълги години се занимавах с научни изследвания и в БАН, и във Факултета по биология и през 2012 година станах доцент в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и от тогава сбъдвам мечтата си чрез работата с младите наши таланти", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Албена Йорданова. При нас пристигат нешлифовани диаманти, които заедно с колегите довеждаме до победен край.
Цялото интервю на Ани Костова с проф. Албена Йорданова в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Село Ясна поляна се намира в община Приморско, област Бургас и в него живеят над 500 души. Разположено е в полите на Странджа планина, по поречието на река..
Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика ( " ембиънт" , "джаз", "акустичен пост-рок", "минимализъм" са само думи в случая ) се..
След като парламентът отхвърли предложените промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждаха младите лекари да получават до 150% от средната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
