След сухото и безводно лято, което преживяхме, насочваме внимание към есенните води на България. Гост в "Нашият ден" е Димитър Куманов от сдружение "Балканка", за да говори за замърсяването и другите опасности пред водното ни богатство.
Изминалото горещо лято е предизвикало най-тежката водна криза, която Куманов е наблюдавал като експерт. По думите на госта проблемът се е задълбочил поради безобразно управление от страна на Министерството на околната среда и водите.
След сушата следват наводнения.
"В България се прави всичко възможно ефектите да са все по-опасни и унищожителни.", заявява Куманов.
Въпреки кризата в Каравелово, Богдан и Слатина през 2022 година от тогава насам в региона горите се секат екстремно, а те са естествена защита срещу наводнения, по думите на Куманов.
Планът за управление на риска от наводнения е влязъл в сила със забавяне и съдържа пропуски, а не е ясно дали тази година най- сетне в сила ще влязат Пановете за управление на речните басейни, казва гостът.
Днес природозащитни организации, подавали сигнали до ЕК за нарушения на европейското законодателство, ще се срещнат с представители на Главна дирекция по околната среда на ЕК. Куманов подчертава, че очаква отговори, тъй като до този момент всички жалби, засягащи управлението на водите, са били безрезултатни.
Куманов запознава слушателите с темите, които ще бъдат засегнати по време на срещата – управлението на водите, опазването на питейни води, кражбата на инертни материали от коритата на реките и заплахите от минната индустрия в България.
За намаляването на питейните води у нас експертите сигнализират вече близо 10 години. Проблемите са обвързани – когато една река потъва в следствие на изравяне, количественото състояние на кладенците за питейна вода се влошава. Минното дело в България е една от големите заплахи за питейните води, като проблемни казуси съществуват из цялата страна – около София, в Свогенския балкан, в Петроханското плато, Източните Родопи. Куманов изтъква, че са нарушени Директивата за стратегическите екологични оценки и Директивата за хабитати на ЕС, тъй като стратегията за развитие на минната индустрия в България не е екологично съобразна.
Куманов коментира и два водни проекта по река Дунав, одобрени от ЕК, които биха били много вредни за природната среда и населението по поречието. Първият проект е Fast Danubе, който предполага удълбочаване на реката с цел корабоплаване. Проблемът е, че съобразно становището на експерти от БАН има огромни рискове проектът да предизвика свлачища по реката в проблемни зони като Орсоя до Лом и Оряхово, изтъква Куманов.
Втория проект е за хидровъзел "Никопол – Турну Мъгуреле" и, според Куманов, е абсурден. Това е стара идея, от която Тодор Живков се отказва в даден момент. Куманов изтъква, че резултатите от хидровъзела биха залели всичко, постигнато по първия проект, а ЕК финансира и двата.
Куманов алармира, че всички райони, около които са построени или се строят магистрали, са в опасност. Мостовете са нестабилни в следствие на изкопните дейности и състоянието на реките Струма и Марица.
Гостът поставя акцент върху незаконното изкопаване на пясък от коритото на река Марица. Кражбата е маскирана като "почистване на речните корита". Отговорните институции прикриват положението, което може да прерасне в бедствено за Южна България в случай на земетръс. Пясъкът е подземно богатство по смисъла на Закона за подземните богатства и съгласно Конституцията е държавна собственост, уточнява Куманов.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..
На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти". Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
