Дни след откриване на новата учебна година и дни преди Деня на независимостта разсъждаваме върху значението на историческото познание в съвременния свят. В какво се изразява обучението по история в училище, как да се борим с фалшификациите в историята, и как младите гледат на историята и миналото?
Гост в "Нашият ден" е Александър Стоянов – учител по история в НГДЕК, създател на блога "Да поговорим за История", автор на монографии и редактор на сп. "Военна история".
Историята, като обществена наука, обогатява нашата гражданска култура, смята Стоянов. Историческото познание разкрива какво всъщност ни казват политиците в своите послания и ни дава поглед отвъд фасадата на обещанията. Стоянов изтъква, че с примери от миналото лесно можем да изобличим конкретни явления от настоящето, тъй като концепциите и методите не се променят особено във времето.
"В България връзката между историческата наука и обществото е счупена.", заявява историкът.
По думите на Стоянов вината за това явление се корени в тоталитарния характер на социалистическия режим, при който историческата истина е неудобна и затова е забранена. Тази инерция е запазена и до днес и съществува огромно разминаване между това, което историците знаят, и това, което обществото знае, казва Стоянов.
Историкът осъзнава, че поради липсите, които усещат, хората започват да търсят историята в най-лесни и достъпни източници, За съжаление тези източници са фалшиви и сензационни.
По отношение на образованието историците се стараят неистово, но, по думите на Стоянов, много често срещат отпор от страна на семействата на децата и средата.
Подрастващите са обезверени от средата в която живеят – създадена от поколенията преди тях. Ето защо учениците предпочитат да избягат в по-лесния дигитален свят, отколкото да анализират реалността, смята Стоянов.
Учителят изтъква, че младото поколение има умствен потенциал да бъде много по-напред от своите предшественици, но в същото време е разочаровано от това, което го заобикаля.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
