42-рият Фестивал на българския филм представя пред родната публика във Фестивалния и конгресен център в морската ни столица най-новата българска кинематография – близо 60 филма. 15 пълнометражни, 20 късометражни и 5 сериала влизат в основната конкурсна програма. Това са премиерните и произведени след последния фестивал през 2023 година: "Триумф","Безветрие", "Сватба", "Без крила", "Преди да забравя", "Не затваряй очи", "Клас 90"‚ Заведи ме вкъщи", "Клопка", също и копродукциите "Гражданинът светец", "Отдалечаване", "Краят на реката", както и вече познатия от разпространението си в кината"Защото обичам лошото време". Селекцията обещава голямо разнообразие от теми, жанрове, форми, стилове и тенденции и авторски почерци. Самият фестивал предлага още дискусии, книги, инициативи за млади творци и прожекции на открито.
След като беше открит с червен килим и историята на "Човекът, който не можеше повече да мълчи", фестивалът пое и към своята основна задача – да събира хората, които обичат киното, хората, които правят филмите, и хората, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. За втора поредна година "Златна роза" предлага епизоди от утвърдили се през последната година сериали и очаквани такива. С това фестивалът продължава да следва тенденцията, застъпена в световните кинофестивали.
За първи път тази година ще бъде присъдена специална "Награда на Филмаутор за млади автори до 35 години". Тя има за цел да отличи и насърчи младите автори и да подчертае нуждата от градивна колаборация в създаването на аудиовизуални произведения. Към младите е насочено и изданието на "Предизвикателството" – формат, който цели да ангажира амбициозните творци, като им предостави платформа за изява и съревнование. Участниците ще бъдат предизвикани да създадат кратък филм на зададена тема в рамките на определено време. Най-добрите продукции ще бъдат оценявани от жури, съставено от утвърдени професионалисти.
Част от съпътстващата програма е и форумът "Кино за учащи". Инициативата на "Арте Урбана Колектив" цели да предизвика критичната мисъл в учениците, да ги провокира и да им предостави знания за различните аспекти в киноизкуството. Затова и в рамките на форума, включен в фестивала "Златна роза", те ще могат да съпреживеят специализирани прожекции и дискусии, внимателно подбрани именно за тях.
42-рата "Златна роза" си поставя за задача да предизвика публиката и още повече да я ангажира, затова тази година ще я изкара и от киносалона. Един от поводите е Pop-Up-Cineplex, който ще се ще се проведе в модерни пространства извън ФКЦ, а именно – Bookstore и ReBonkers. Инициативата, посветена на киното на 90-те, включва филми като "Парчета любов", "Аз, графинята", "Закъсняло пълнолуние", "Тишина" и "Бягащи кучета" с коментари на живо.
С това "Златна роза" за пореден път доказва, че има отношение към филмите, които са поставили основите на всичко, което днес познаваме като българско кино. Неслучайно с ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм отдаде почит към едно от големите именна в българското кино – актрисата Цветана Манева, която тази година отбелязва своя 80-годишен юбилей. Програмата представи и специална прожекция на "Последната дума". Филмът на Бинка Желязкова печели Първа награда и награда за операторско майсторство на фестивала през 1973 година. Прожекцията му е част от програмата "Открити хоризонти", която включва голяма част от съпътстващите събития.
Дискусиите, които ще привлекат вниманието на творците и любителите на киното, и тази подсказват фокуса в киното на "Златна роза" – стремеж да бъде в крак с времето и публиката си.
В рамките на фестивалните дни ще се говори за: мястото на източноевропейското кино на големите фестивали; антифашизмът в киното, като акцентът е поставен върху България и Полша; ще има и пътеводител на локалните таланти на световния пазар.
Петър Тодоров, изпълнителният директор на Националния филмов център – агенцията, която прави фестивала на българския игрален филм възможен, разказва за срещата на киното с неговата публика и шанса зрителят да си даде сметка къде точно се намира българската идея за изкуството ни на широк на екран, за търсенията и развитието на киното ни и за нуждата от подкрепа на младите творци.
Чуйте го в звуковия файл.
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
