Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и плодотворно общуване, а понякога – на напрежение, недоверие и неуспех.
На какво се дължат различните подходи и какво трябва да знаят хората, на които поверяваме децата си. На какво трябва да обърнат внимание при различните възрасти и етапи от образованието. Има ли общи и задължителни условия за успешно начало на взаимодействието с учениците. В рубриката "Всичко за образованието" се допитваме до познанията и опита на Виктория Костадинова – училищна психоложка, в момента учителка по български език и литература в СУ "Д-р Петър Берон" в Червен Бряг.
"Колкото по-автентични и добронамерени сме, колкото по нормативно сме подготвени, толкова по имаме гаранция, че общуването ще бъде балансирано и ще е значещо, ще е работещо във всички посоки… Не бива да забравяме, че в училищната среда всъщност човешкият фактор е водещият, той е най-важният ресурс на фона на всички материални придобивки и други благосъстояния, които ние създаваме", казва Костадинова.
Още един фактор, който съвременните учители задължително трябва да имат предвид е, че "…социалната среда при подрастващите в голяма част от случаите е изключително стресираща и училищната среда е тази приемащата, алтернативната на социалната дисхармония… Препоръчвам… и самите родители, а и ние, педагозите и психолозите, работещи в училище, все пак да сме наясно, че академичният успех сам по себе си, ако не е съпроводен с грижа за здравето, включително и психичното, всъщност не създава благоденствие, не създава благосъстояние и не гради, а по-скоро действа разрушително."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
