Илияна Маринкова: Това видях в Украйна – желанието за живот

Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна.

Украйна през фестивала "ОКО"

"Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна Станева, директорката на "ОКО", е, че етнографията освен културата и традициите показва и настоящето, т.е. начина на живот на един народ. Така че наистина през филмите, които този фестивал показа, може да се види какво се случва в Украйна днес и какво се е случвало там преди няколко години. Включително по какъв начин се е развивала в Украйна и тази пропаганда, която ние сега имаме в България, защото това е процес, който го има преди всяка една война и по време на нея – има пропаганда. Това, което имаме днес в България, се е случвало и в Украйна дълги години дори преди Крим.

Филмите, които видяхме на този фестивал, разказваха за това, че независимо какво се случва, независимо че те вече две години и половина живеят в пълномащабна война, а в отделни региони на Украйна и от десет години, украинците нямат никакво намерение да се предадат по какъвто и да било начин. Те смятат да живеят до края на света, защото например – звучи сирена, а ние гледаме кадри как едни хора се разхождат по улицата, купуват си домати или лепят плакати срещу войната. В следващия кадър виждаме едни разрушени сгради със счупени прозорци от ударната вълна на обстрела и едни господа на над 75 години, които метат с метлички стъклата, защото те смятат да продължат да живеят в домовете си."

Двата свята на Украйна – войната и животът

"Украинците поддържат държавата си, защото те искат да живеят там. Това е техният дом, те смятат да го отстояват по всякакъв начин и докогато трябва и както трябва с всичките сили на света и затова те искат този дом да бъде подреден. Колко дни човек може да живее в сковаващ страх, без да можеш да се движиш или да излезеш от укритието. Един, два, пет и след това започваш да живееш. Това видях в Украйна – желанието за живот. Защото навън звучи сирена, Крим е доста близо до Болград, а отдолу има един военен руски кораб, който се вижда на радара на приложението за въздушни тревоги и в същото време ние сме на кинофестивал, който разказва не просто за кино, не просто за Украйна или Бесарабия, не просто за българите в Украйна, за много повече неща. Виждайки това, човек разбира, че няма как Украйна да не е толкова чиста, толкова подредена, да няма нито един фас на земята, защото те обичат дома си!"

"Днес можеш да умреш, докато пиеш кафето си, утре – докато водиш детето на градина. Причината – един луд диктатор така е решил, а западните ти съюзници са мекушави в подкрепата си." 

Колебанието на Запада за помощта към Украйна

"Украинците приемат негативно това колебание, но го приемат. Обясняват си го с мекушавост и неразбиране на това какво представлява Русия днес, какво представляват Путин и неговият режим. Разбират и опитите Русия да не бъде все пак много накърнена. Другото нещо е решителността да отбраняват държавата си и да победят и всяко колебание от която и да е страна е определено разочароващо за тях. Украинците жертват наистина много и то дори и за нас тук, за да сме в това студио и да водим този разговор."

Защо в част от българите има неразбиране за случващото се в Украйна

"Политиците и партиите играят своята роля, доколкото те са част от руската пропаганда, която се шири. Руската пропагандата е голям проблем и пробива и има своите рупори и предаватели навсякъде по света. Проблемът при нас е, че няма отговор на пропагандата на институционално ниво. Дори и да забраним официозите на руската пропаганда, всички други източници на руска пропаганда като партии политици, те не са регулирани или санкционирани по никакъв начин. Разбира се, важно е и защо у нас пропагандата има толкова голямо влияние и защо получава такива големи ползи. Според мен, от една страна, е съветското минало на България, заедно с носталгията. Освен това, според мен, на чисто психологическо ниво българите не могат да си представят, че войната се случва наистина, войната срещу едни цивилни хора, които биват убивани от дронове, както тази сутрин се случи в Измаил, без да са направили никому нищо. Това е терористичен акт."

Забраняват ли в Украйна българския език

"Това е лъжа. Аз в Болград не съм говорила на друг език освен на български, с всички: баби, млади хора и деца. В Болградската гимназия "Г. С. Раковски" лично говорих с ученици и то само на български език. В гимназията всяка дума се изписва на украински и на български. Български се изучава в училището дори и от деца, които нямат български произход. Имат и неделно училище, в което се учи български език. Дори има прякори като Кольо Българина."

Събирачът на трупове

"Събирачът на трупове беше ранен в крака мъж, който беше много усмихнат и излъчваше силата на украинския воин. Той знае, че сега е тук, малко ще се полекува от раняването и после ще се върне на фронта, за да събира труповете на украинските убити войници. Той минава след боевете по фронтовата линия и просто събира и връща телата на загиналите украински защитници. За да могат да бъдат погребани от семействата им. Телата са в различно състояние, някои полуразложени, но той ги връща на близките им. Той ми каза – аз знам, че трябва да свърша тази работа и знам, че тя е важна, защото украинците искат да погребат своите синове, братя, бащи, съпрузи, които са защитавали Родината. Той каза, че е свикнал с тази работа и просто знае, че трябва да я свърши. 

Ужасяващо е, че ние говорим за това сега тук, докато седим на спокойствие и си говорим за това как един човек ми е разказвал, че събира труповете, защото украинците защитават държавата си. Това е ужасяващо. Никой не трябва да свиква с това, с такива разкази, както и украинците не трябва да свикват, че срещу тях се води такава отвратителна война. Това, че войната се води дори и сега, ние трябва да си даваме сметка, че ние също носим доза отговорност за това."

Бабите с арпаджика

"В село Чушмелий бях настанена при тьотя Киня. Посрещна ме с кафе. Там арпаджикът е като религия и тя ми казва – сирени, дронове ли, няма значение, ние сега събираме арпаджика и той е над всичко. Цялата къща е в арпаджик и аромата му. Това е във всяко едно тяхно село. Те са много, много работливи и колко е вкусно всичко там. Въобще, Бесарабия е много красиво място. Нека всеки, който се съмнява в каквото и да било, да отиде поне там и да говори български език и да се наслади на българските традиции."