Като говорим за Анкара, може би още в началото трябва да кажем, че до 1930 г. градът е известен под името Ангора, а в античността като Анкира. Анкара е била културен и търговски център, както и важна спирка по Пътя на коприната. Столицата днес е вторият по големина град в страната, с население от близо 6 млн. души.
А разказът за Анкара може да започне този много места – от Музея на анадолските цивилизации, който е един от най-старите музеи в града, от съвременния културен център с концертните зали Ada Ankara, от мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк, от останките от римски бани или от съвременната история на града, който става столица. Но вероятно най-правилно е да започнем разказа с цитаделата или крепостта на Анкара, за която всички повтарят, че е толкова стара, колкото е стар самият град. Цитаделата или Ankara Kalesi на турски, първоначално е построена като гарнизон, но през хилядолетията е била бил дом на няколко цивилизации. Днес цитаделата е една от най-популярните туристически дестинации в Анкара, защото освен красиво място, наблизо са разположени няколко музея, включително Музея на анадолските цивилизации, традиционните стари анкарски къщи, чудно красива джамия от 14 век и други исторически забележителности.
Колкото до историята на това място, със сигурност се знае, че цитаделата е частично разрушена по времето на римските императори Север Александър и Валериян, чиито армии са разгромени от персийците в периода през 3 век. Римляните започват реставрирането на крепостта през VII век. Император Константин издига външната крепостна стена през 688 г.
И днес си заслужава да се видят тези крепостни стени, възстановявани и изграждани през различните епохи – в крепостните стени са вградени парчета от мраморни колони и скулптори, лъвове и човешки лица, обърнати наопаки, надписи на латински и гръцки, различни фризове. Мраморът се редува с гранит, варовикът с пясъчник. Крепостните стени са изграждани през вековете като пъзел – камъните от градежа на римския амфитеатър е използван повторно, вмъкнати са цели статуи, там, където мястото е паснало. Има камъни от различни райони, различни епохи и различен тип и като че ли тези крепостни стени ни показват как различните парчета от историята накрая изграждат общ разказ.
Повече за цитаделата и района около крепостта ни разказва Бетигюл Йоз от Камарата на туристическите гидове в Анкара.
Тя посочва хаотичния ред, по който са наредени камъните и казва, че този градеж не е направен така с артистична цел. Хората просто са се опитвали да намерят място за всеки камък, събрали са целия наличен материал, за да подсилят крепостните стени. "Много не са се грижили дали този камък пасва или не, били са по практични, използвали са целия наличен материал за строеж. Ако пасва камъка на свободното място – значи върши работа. Затова и всички надписи, които виждате не са в правилната позиция – или са обърнати наопаки, или настрани, но целта на древните майстори е била просто да използват това, което имат", разказва Бетигюл.
И днес в тази крепост може да се наблюдава как много цивилизации са идвали през различните епохи и как са укрепвали крепостните стени, които да издържат на нападения. Не са много местата по света, където това се случва, но животът в тази крепост никога не е прекъсвал и тук винаги е имало хора, които са живели тук, както и сега.
"От началото досега животът тук никога не е прекъсвал – от времето на хетите до този момент. Сега тук живеят турски семейства, но не с туристическа цел да се занимават с туризъм – просто тук са къщите им, на това историческо място. Хората живея тук, децата им ходят на училище, тук има и начално училище в рамките на укреплението. Има 3 хиляди къщи в този район, които както виждате, те са типичните турски традиционни къщи. Първият етаж обикновено е предназначен за животните или за магазини, за работилници, а обикновено хората живеят на втория етаж. Тези стари къщи, някои от тях, не всички, са възстановени от общината", обяснява Бетигюл.
После тя посочва фрагмент от мраморна статуя, обърната с главата надолу, която е вградена в крепостния зид. „Ето доказателството, на това което ви казах. Всяка цивилизация е оставила своя отпечатък тук. Можете да изследвате с дни, с векове това наследство“, казва тя.
Влизаме в една от къщите, разположени в района на цитаделата. Те много приличат на къщите от Стария Пловдив. На първият етаж има кафене – с красиви и стари дървени маси, а дървото е полирано от човешките ръце. Във вътрешния двор расте огромна смокиня, а сред нея са разпилени фрагменти от мраморни колони и камъни с римски и гръцки надписи. В една от стаите се намира интересна колекция с вещи принадлежали на първата жена, работила в турския парламент.
Впрочем през есента в Анкара се провежда фестивалът Türkiye Culture Route, организиран от Министерството на културата и туризма, който представя богатото историческо наследство на различните региони на Турция. Мрежата от фестивални градове все повече се разширява като тази година са включени повече от 6000 културни събития в 16 града и с участието на близо 40 000 артисти. Подобни фестивали, посветени на културните пътища на различните градове, се провеждат също в Адана, Шанлъурфа, Бурса, Самсун, Трабзон, Ван, Кападокия, Ерзурум, Чанаккале, Газиантеп, Коня, Истанбул , Диарбекир, Измир и Анталия. И ако за Анкара се знае, че административния център на страната, столицата на Турция, подобни фестивали се опитват да покажат, че във всеки един град има много исторически забележителности, възможности за развитие на културен туризъм и интересни истории за споделяне.
Снимки: Оля Стоянова
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg