Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цитаделата на Анкара, или какви истории разказва камъкът

Цитаделата на Анкара – животът тук не е спирал през вековете
Снимка: Оля Стоянова

Като говорим за Анкара, може би още в началото трябва да кажем, че до 1930 г. градът е известен под името Ангора, а в античността като Анкира. Анкара е била културен и търговски център, както и важна спирка по Пътя на коприната. Столицата днес е вторият по големина град в страната, с население от близо 6 млн. души.

А разказът за Анкара може да започне този много места – от Музея на анадолските цивилизации, който е един от най-старите музеи в града, от съвременния културен център с концертните зали Ada Ankara, от мавзолея на Мустафа Кемал Ататюрк, от останките от римски бани или от съвременната история на града, който става столица. Но вероятно най-правилно е да започнем разказа с цитаделата или крепостта на Анкара, за която всички повтарят, че е толкова стара, колкото е стар самият град. Цитаделата или Ankara Kalesi на турски, първоначално е построена като гарнизон, но през хилядолетията е била бил дом на няколко цивилизации. Днес цитаделата е една от най-популярните туристически дестинации в Анкара, защото освен красиво място, наблизо са разположени няколко музея, включително Музея на анадолските цивилизации, традиционните стари анкарски къщи, чудно красива джамия от 14 век и други исторически забележителности.

Колкото до историята на това място, със сигурност се знае, че цитаделата е частично разрушена по времето на римските императори Север Александър и Валериян, чиито армии са разгромени от персийците в периода през 3 век. Римляните започват реставрирането на крепостта през VII век. Император Константин издига външната крепостна стена през 688 г.

Пъстрият градеж на крепостните стени – пъзел от камъни от различни епохи и цивилизации

И днес си заслужава да се видят тези крепостни стени, възстановявани и изграждани през различните епохи – в крепостните стени са вградени парчета от мраморни колони и скулптори, лъвове и човешки лица, обърнати наопаки, надписи на латински и гръцки, различни фризове. Мраморът се редува с гранит, варовикът с пясъчник. Крепостните стени са изграждани през вековете като пъзел – камъните от градежа на римския амфитеатър е използван повторно, вмъкнати са цели статуи, там, където мястото е паснало. Има камъни от различни райони, различни епохи и различен тип и като че ли тези крепостни стени ни показват как различните парчета от историята накрая изграждат общ разказ.

Повече за цитаделата и района около крепостта ни разказва Бетигюл Йоз от Камарата на туристическите гидове в Анкара.

Някога Анкара е била важна спирка по Пътя на коприната, а районът на крепостта се е намирал покрития пазар, където търговците са продавали стоката си и са купували нова

"Знаем със сигурност, че през първото хилядолетие тук е имало малък гарнизон на това място. Крепостните стени са изградени от дялани камъни, както сами виждате. Всички тези древни камъни са от различни епохи, което означава приблизително, че са от първото хилядолетие. Ето тук виждате главния вход към крепостта. По-късно фрийгийците са използвали същия вид камъни. Това са базалтови камъни или казано по друг начин – анкарски камък, защото той е много типичен за този район и за града. И днес повечето обществени сгради са издигнати от същия този местен камък, защото той е много подходящ за изграждане на сгради, много здрав и много издръжлив. И можете да използвате този камък с векове. Нищо няма да се случи с този тип камък, той ще остане", обяснява Бетигюл Йоз.

Тя посочва хаотичния ред, по който са наредени камъните и казва, че този градеж не е направен така с артистична цел. Хората просто са се опитвали да намерят място за всеки камък, събрали са целия наличен материал, за да подсилят крепостните стени. "Много не са се грижили дали този камък пасва или не, били са по практични, използвали са целия наличен материал за строеж. Ако пасва камъка на свободното място – значи върши работа. Затова и всички надписи, които виждате не са в правилната позиция – или са обърнати наопаки, или настрани, но целта на древните майстори е била просто да използват това, което имат", разказва Бетигюл.

И днес в тази крепост може да се наблюдава как много цивилизации са идвали през различните епохи и как са укрепвали крепостните стени, които да издържат на нападения. Не са много местата по света, където това се случва, но животът в тази крепост никога не е прекъсвал и тук винаги е имало хора, които са живели тук, както и сега.

"От началото досега животът тук никога не е прекъсвал – от времето на хетите до този момент. Сега тук живеят турски семейства, но не с туристическа цел да се занимават с туризъм – просто тук са къщите им, на това историческо място. Хората живея тук, децата им ходят на училище, тук има и начално училище в рамките на укреплението. Има 3 хиляди къщи в този район, които както виждате, те са типичните турски традиционни къщи. Първият етаж обикновено е предназначен за животните или за магазини, за работилници, а обикновено хората живеят на втория етаж. Тези стари къщи, някои от тях, не всички, са възстановени от общината", обяснява Бетигюл.

После тя посочва фрагмент от мраморна статуя, обърната с главата надолу, която е вградена в крепостния зид. „Ето доказателството, на това което ви казах. Всяка цивилизация е оставила своя отпечатък тук. Можете да изследвате с дни, с векове това наследство“, казва тя.

Стара турска къща, разположена в района на крепостта

Влизаме в една от къщите, разположени в района на цитаделата. Те много приличат на къщите от Стария Пловдив. На първият етаж има кафене – с красиви и стари дървени маси, а дървото е полирано от човешките ръце. Във вътрешния двор расте огромна смокиня, а сред нея са разпилени фрагменти от мраморни колони и камъни с римски и гръцки надписи. В една от стаите се намира интересна колекция с вещи принадлежали на първата жена, работила в турския парламент.

Впрочем през есента в Анкара се провежда фестивалът Türkiye Culture Route, организиран от Министерството на културата и туризма, който представя богатото историческо наследство на различните региони на Турция. Мрежата от фестивални градове все повече се разширява като тази година са включени повече от 6000 културни събития в 16 града и с участието на близо 40 000 артисти. Подобни фестивали, посветени на културните пътища на различните градове, се провеждат също в Адана, Шанлъурфа, Бурса, Самсун, Трабзон, Ван, Кападокия, Ерзурум, Чанаккале, Газиантеп, Коня, Истанбул , Диарбекир, Измир и Анталия. И ако за Анкара се знае, че административния център на страната, столицата на Турция, подобни фестивали се опитват да покажат, че във всеки един град има много исторически забележителности, възможности за развитие на културен туризъм и интересни истории за споделяне.

Цветовете на Анкара

Снимки: Оля Стоянова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00