Институтът по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките организира Ден на отворените врати, който ще се проведе на 18 октомври 2024 г. от 10:00 до 16:00 часа на адрес гр. София, бул. "Цариградско шосе" 72, научен комплекс на БАН-2. Под мотото "Магията на физиката – от лабораторията до иновацията и как науката движи технологиите", по време на събитието ще покажем как теорията, физичните закони и изследователската дейност, намират реално приложение в нашето ежедневие и технологиите на бъдещето.
"Едно от постиженията на учени, работили в Института по физика на твърдото тяло към БАН е това на акад. Георги Наджаков и неговото откритие фотоелектретно състояние на веществото – откритие, което стои в основата на съвременната копирна техника, т.е. това е в основата на развитието на тази технология. За световната значимост на това откритие, говори и фактът, че домът на акад. Наджаков е обявен за историческо място в Европа, дори преди дома на Айнщайн в Европа.
Друг пример за технология, за която не се замисляме, че имаме значимо българско участие, това е технология под ръководството на чл. кор. Йордан Касабов, тъй като български чипове са използвани за създаване на настолния калкулатор Елка 42, която печели златен медал през 1970 г. на изложението в Осака. В наши дни полупроводниковата микро- и наноелектроника е най-бурно развиващата се област, на която се дължи повишаването на функционалността на компютри, телефони и камери. Една от основните тематики в Института е в областта на микроелектрониката и нашите учени работят в тази област.
От миналата година Европа реши да финансира много мащабно всякакви дейности в тази област. Ще спомена още едно изключително българско откритие, което тази година празнува своята 50-а годишнина и в Института има поредица от събития, свързани с това. Това е откритието на лазер, работещ с пари на меден бромид, създаден от научния екип на акад. Никола Съботинов. Това е откритие изцяло българско от идеята, през лабораторните проучвания и реализирането в индустрията", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Екатерина Йорданова.
В Института по физика на твърдото тяло подготвят специална експозиция, която представя целия процес и дори работещи прототипи на това българско откритие. В момента в Института се провежда експеримент, който е с потенциала да бъде едно много революционно откритие в областта на енергетиката, предлагайки нов метод и подход за ядрен синтез с лазери. Самата доц. Екатерина Йорданова е част от екипа, който го разработва. Според нея днес учените от Института разполагат с изключително добри условия за своята научна работа. Има и интерес на млади хора към работа в Института.
Денят на отворените врати в Института по физика на твърдото тяло, е една отлична възможност за студенти и ученици от горните класове, които желаят да се докоснат до света на науката, да научат повече за физиката, нейното приложение и иновационни постижения, да разберат от първо лице за възможностите за академично развитие и научна кариера, информира доц. Екатерина Йорданова.
Посетителите ще имат възможността да се запознаят с част от лабораториите на един от водещите научни институти по физика в България, да участват във виртуални турове, интерактивни демонстрации и ателиета. Тези от тях, които се интересуват от научна кариера или желаят да продължат образованието и развитието си в областта на физиката, ще научат повече за пътя на академичното израстване в Института.
Доц. д-р Екатерина Йорданова завършва магистърска степен в Катедрата по оптика и спектроскопия на Физическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2000 г. През 2010 г. успешно защитава докторска дисертация на тема "Полидиагностична валидация на спектроскопски методи: Задълбочен мониторинг на микровълнова индуцирана плазма" в Техническия университет в Айндховен, Нидерландия. В периода 2014-2016 г. тя е постдокторант в Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките, като участва в Европейския проект INERA, насочен към повишаване на научния и иновационния капацитет на Института в областта на многофункционалните наноструктури. От 2017 г. доц. Йорданова заема академичната длъжност доцент в ИФТТ-БАН, а през 2021 г. става председател на Научния съвет на института – длъжност, която изпълнява до края на 2023 г., когато е избрана за директор.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Екатерина Йорданова в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Ани Костова, БНР
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg