Институтът по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките организира Ден на отворените врати, който ще се проведе на 18 октомври 2024 г. от 10:00 до 16:00 часа на адрес гр. София, бул. "Цариградско шосе" 72, научен комплекс на БАН-2. Под мотото "Магията на физиката – от лабораторията до иновацията и как науката движи технологиите", по време на събитието ще покажем как теорията, физичните закони и изследователската дейност, намират реално приложение в нашето ежедневие и технологиите на бъдещето.
"Едно от постиженията на учени, работили в Института по физика на твърдото тяло към БАН е това на акад. Георги Наджаков и неговото откритие фотоелектретно състояние на веществото – откритие, което стои в основата на съвременната копирна техника, т.е. това е в основата на развитието на тази технология. За световната значимост на това откритие, говори и фактът, че домът на акад. Наджаков е обявен за историческо място в Европа, дори преди дома на Айнщайн в Европа.
Друг пример за технология, за която не се замисляме, че имаме значимо българско участие, това е технология под ръководството на чл. кор. Йордан Касабов, тъй като български чипове са използвани за създаване на настолния калкулатор Елка 42, която печели златен медал през 1970 г. на изложението в Осака. В наши дни полупроводниковата микро- и наноелектроника е най-бурно развиващата се област, на която се дължи повишаването на функционалността на компютри, телефони и камери. Една от основните тематики в Института е в областта на микроелектрониката и нашите учени работят в тази област.
От миналата година Европа реши да финансира много мащабно всякакви дейности в тази област. Ще спомена още едно изключително българско откритие, което тази година празнува своята 50-а годишнина и в Института има поредица от събития, свързани с това. Това е откритието на лазер, работещ с пари на меден бромид, създаден от научния екип на акад. Никола Съботинов. Това е откритие изцяло българско от идеята, през лабораторните проучвания и реализирането в индустрията", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Екатерина Йорданова.
В Института по физика на твърдото тяло подготвят специална експозиция, която представя целия процес и дори работещи прототипи на това българско откритие. В момента в Института се провежда експеримент, който е с потенциала да бъде едно много революционно откритие в областта на енергетиката, предлагайки нов метод и подход за ядрен синтез с лазери. Самата доц. Екатерина Йорданова е част от екипа, който го разработва. Според нея днес учените от Института разполагат с изключително добри условия за своята научна работа. Има и интерес на млади хора към работа в Института.
Денят на отворените врати в Института по физика на твърдото тяло, е една отлична възможност за студенти и ученици от горните класове, които желаят да се докоснат до света на науката, да научат повече за физиката, нейното приложение и иновационни постижения, да разберат от първо лице за възможностите за академично развитие и научна кариера, информира доц. Екатерина Йорданова.
Посетителите ще имат възможността да се запознаят с част от лабораториите на един от водещите научни институти по физика в България, да участват във виртуални турове, интерактивни демонстрации и ателиета. Тези от тях, които се интересуват от научна кариера или желаят да продължат образованието и развитието си в областта на физиката, ще научат повече за пътя на академичното израстване в Института.
Доц. д-р Екатерина Йорданова завършва магистърска степен в Катедрата по оптика и спектроскопия на Физическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2000 г. През 2010 г. успешно защитава докторска дисертация на тема "Полидиагностична валидация на спектроскопски методи: Задълбочен мониторинг на микровълнова индуцирана плазма" в Техническия университет в Айндховен, Нидерландия. В периода 2014-2016 г. тя е постдокторант в Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките, като участва в Европейския проект INERA, насочен към повишаване на научния и иновационния капацитет на Института в областта на многофункционалните наноструктури. От 2017 г. доц. Йорданова заема академичната длъжност доцент в ИФТТ-БАН, а през 2021 г. става председател на Научния съвет на института – длъжност, която изпълнява до края на 2023 г., когато е избрана за директор.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Екатерина Йорданова в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Ани Костова, БНР
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg