Зелената сол е с растителен произход и е природен заместител на обикновената сол. Тя се добива от соленолюбиви растения, срещащи се в солени крайбрежни влажни зони и почви. В България БФБ използва основно растението солянка (Salicornia europaea), което расте в Атанасовското и в Поморийското езеро.
"Защитените територии не са Terra incognita, а могат да се използват и икономически. За това през годините Българска фондация за биоразнообразие (БФБ) създава продукти с кауза, които да популяризират Атанасовското езеро и извличаме от него.
Атанасовското езеро най-често се свързва със солта, която се добива от водите му, но благодарение на партньорството ни с колеги от Португалия преди години, успяхме да създадем един чисто нов продукт, който има голям потенциал, а именно зелената сол без сол.
В онази част от Атанасовското езеро, където няма вода, в солените почви се среща растението "солянка". Това растение се среща в районите на солниците. При нас, освен в Атанасовското езеро, се среща и в Поморийското езеро.
Растението е със специален режим на добив и ползване, тъй като се добива в такива райони. След събирането му през август, ние го сушим и след това от него добиваме този нов продукт – зелената сол. В нея количеството на натрий е много малко, за разлика от това на калия. В този продукт има и всички полезни за организма на човека витамини и минерали", разказва в предаването "Следобед за любопитните" Радостина Ценова от Българската фондация Биоразнообразие.

От езерото специалистите извличат сол, която използват и за производството на шоколад от серията "Дива България", като в него има млечен шоколад и морска сол. "Вкусът му е много необикновен, докато се наслаждаваш на сладостта, идва едно кристалче сол и всичко се променя. Много хора го обожават, но има и такива, за които е странен", признава Радостина Ценова.
От фондацията продължават проучванията и работата си по изработването на нови продукти с кауза, за да докажат, че от защитените територии също може да има икономическа полза.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg