Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Къщата на лъва или историята на една джамия

4
Джамията „Асланхане“ в Анкара
Снимка: Оля Стоянова

Разположена в историческия център на град на Анкара, съвсем близо до крепостта, се намира джамията "Асланхане". Официалното име на джамията е "Ахи Шерефеддин", но през годините тя става по-популярна като джамията "Асланхане". През 2023 г. джамията беше включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО на 45-ата среща на Комитета за световно наследство. Това, което веднага привлича вниманието в тази красива джамия, са високи дървени колони, изработени от орехово дърво – джамията се крепи върху 24 дървени колони, оцелели през времето. Това е една от най-старите джамии в Турция. Построена е по време на управлението на селджуксия управник Месуд Втори, а през 2013 г. храмът е основно реставриран. Архитектурата е изключително семпла – дървените орехови колони са съвсем гладки на допир, полирани от човешкия допир и потъмнели от времето, по тавана има богати дърворезби, джамията е светла, има много прозорци и дебели повече от метър каменни стени. Според легендите в стените на джамията е имало вградена статуя на лъв и ето защо популярното име на джамията е "Асланхане", което означава Къщата на лъва. Но понякога легендите са оказват истина, защото тук има не само легенди, но и истински статуи, които и днес могат да се видят, ако човек разгледа каменните зидове.

Крепостните стени на цитаделата на Анкара, изградени от камъни от различни епохи

Разбира се, същата история разказват и крепостните стени на цитаделата на Анкара, които също  са изградени от дялани камъни от различни периоди, подредени едва ли не хаотично – в зидовете им също има вградени цели статуи, обърнати наопаки, мраморни плочи с надписи на латински, фрагменти от колони и фризове, а каменните блокове от базалт, варовик и пясъчник се редуват така, сякаш някой е редил пъзел.

Бетигюл Йоз от Камарата на туристическите гидове в Анкара, разказва защо през 2023 г. тази джамия, заедно с древния град Гордион, бяха включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. С какво един религиозен храм може да заслужи това?

"Да, джамията е в списъка на световното културно наследство на Юнеско, но защо? Каква е причината за това? Знаем, че това е една от първите джамии, създадена от ранните заселници на Анадола. Когато първите турски номадски племена идват от Централна Азия, те тъкмо са приели исляма. Затова те носят все още влиянието на религиите от местата, където са живели преди. Това обяснява еклектиката на този храм от 13 век. Преди този период ние нямаме изградена друга джамия в Анадола. Тази джамия е първата, най-ранната. Това е квадратна постройка, която е декорирана по различен начин. Например – покривът се крепи на дървени колони, а вие знаете колко трудно е да се запази дървото за такъв период от време, защото този материал е органичен, той гние и се разрушава. Да, и тези колони са наистина много, много стари, от 13 век. А ако погледнете, ще видите върху горната част на колоните са използвани мраморни блокове, капители, които са взети от останките от римския амфитеатър, който се е намирал в района на цитаделата", разказва Бегигюл Йоз. Тя посочва михраба – нишата в стената на джамия, показваща посоката, в която се намират свещеният камък Кааба в град Мека.

Снимка от вътрешността на джамията „Асланхане“

"Михрабът е декориран с много особени, редки плочи, характерни за времето си, за 13 век. И в най-горната част на михраба виждате декорации, които наподобяват змии. И те са уникални, защото не можем да ги открием никъде другаде. Тук в Турция нямаме няма нито един друг михраб, подобен на този тук и дори не сме сигурни каква точно е идеята да се изобразят тези змии", обяснява Бетигюл Йоз.

Покривът на джамията също е дървен, а минбарът, откъдето имамът чете молитвите, е много хубав пример за изкуството на дърворезбата от онова време. "Това е отговорът на въпроса защо тази джамия е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тази джамия е отражение на духа на онова време", казва Бетигюл.

По думите ѝ, след като османците завладяват Константинопол, те са повлияни от византийския стил, от сградите на църквите, от всички тези куполи, но понеже джамията е по-ранна, по онова време ислямската архитектура е била по-семпла. "Това е много прост, семпъл план, който прилича на архитектурата на ранните християнски базилики. Но след като османците завладяват Константинопол, те виждат сградата на Света София, а също и на останалите църкви и започват да изграждат джамиите по този начин. Но това е първоначалната архитектура на ислямските храмове, а след това те се променят, архитектурата им се развива. Така че тази джамия е добър пример на тази ранна архитектура", допълва Бетигюл Йоз.

Снимки: Оля Стоянова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54