Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бесарабските българи в България днес

Честване по случай Деня на бесарабските българи в градската градина гр. Одеса, Украйна.

"Кръвта вода не става" тази стара мъдрост в различни варианти се среща в устния фолклор на почти всички народи. За нас – българите, тя ще рече, че независимо от причините за преселванията, независимо от разстоянията и континентите, българите си остават българи запазвайки вярата, традициите и обичаите си. В края на 18 век, след войната между Русия и Османската империя няколко хиляди български семейства се преселват в Молдова, Украйна и Влахия. Същото се случва и през последвалите две войни в началото на 19 век, както и след подписването на Одринския мирен договор, благодарение на който общият брой на изселниците достига 150 000 души. Тези преселнически вълни са изследвани и описани в много исторически трудове, а и днес продължават да се събират свидетелства и разкази на наследниците на тези българи.

В "Познати и непознати" гостуваха двама такива българи: Валери Иванов, председател на Центъра на бесарабските българи в България, и Анна Великова – юристка, специалист по международно право с опит в бежанско-мигрантски кризи. Разговорът ни с тях започва от първите им спомени от отбелязването на 29 октомври. "Няма нужда да използвам тази дума "спомням", а направо ще кажа, че ние направо си спазваме традициите. Всичките български традиции и обичаи са живи в Украйна и Молдова. ... А празникът ни е възроден. Той е честван за пръв и единствен път през 1938 год. и след разпадането на социалистическия блок той е възроден." – казва Валери Иванов. "За мен винаги този ден беше повод да отбележим връзката си с България... да отбележим неразделността си с България защото ние над 200 години сме били откъснати от нея, но успяваме да запазим основните елементи на българския етнос – езика, културата, религията, самото съзнание, че сме българи. Но сме хора с два корена" – спомня си Анна Великова. За есента – сезона на сватбите и съборите, за позабравените български музикални инструменти, но, за съжаление, и за войната – с това продължи разговорът ни. Какво още си казахме – чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20