"Кръвта вода не става" – тази стара мъдрост в различни варианти се среща в устния фолклор на почти всички народи. За нас – българите, тя ще рече, че независимо от причините за преселванията, независимо от разстоянията и континентите, българите си остават българи запазвайки вярата, традициите и обичаите си. В края на 18 век, след войната между Русия и Османската империя няколко хиляди български семейства се преселват в Молдова, Украйна и Влахия. Същото се случва и през последвалите две войни в началото на 19 век, както и след подписването на Одринския мирен договор, благодарение на който общият брой на изселниците достига 150 000 души. Тези преселнически вълни са изследвани и описани в много исторически трудове, а и днес продължават да се събират свидетелства и разкази на наследниците на тези българи.
В "Познати и непознати" гостуваха двама такива българи: Валери Иванов, председател на Центъра на бесарабските българи в България, и Анна Великова – юристка, специалист по международно право с опит в бежанско-мигрантски кризи. Разговорът ни с тях започва от първите им спомени от отбелязването на 29 октомври. "Няма нужда да използвам тази дума "спомням", а направо ще кажа, че ние направо си спазваме традициите. Всичките български традиции и обичаи са живи в Украйна и Молдова. ... А празникът ни е възроден. Той е честван за пръв и единствен път през 1938 год. и след разпадането на социалистическия блок той е възроден." – казва Валери Иванов. "За мен винаги този ден беше повод да отбележим връзката си с България... да отбележим неразделността си с България защото ние над 200 години сме били откъснати от нея, но успяваме да запазим основните елементи на българския етнос – езика, културата, религията, самото съзнание, че сме българи. Но сме хора с два корена" – спомня си Анна Великова. За есента – сезона на сватбите и съборите, за позабравените български музикални инструменти, но, за съжаление, и за войната – с това продължи разговорът ни. Какво още си казахме – чуйте в звуковия файл.
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg