До 1967 година липсва каквато и да е информация за театъра на Източна Европа, а днес вече можем да четем за него през история, критика и примери за режисьорските почерци, оформили театралната култура на Източна Европа през последните десетилетия. Причината е излязлата вече на български език книга "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа".
"Големият театър винаги се е опитвал да повдига невидимите завеси пред очите ни, за да можем да надникнем в света на невидимото и да прогледнем за същината на нашия само привидно основно материален свят – т.е. да прозрем кое е онова, което наистина има значение! Тази мисия на театъра става от ден на ден все по-важна. Защото в нашето време сякаш се случва (или се е случил вече?) нов Голям Взрив, но този път не на ниво вселена, а на ниво човек. И вече не само хората се "разлитат" един от друг, а ние самите сме в процес на отделяне от самите себе си, от нашата изначална същност – т.е. от вроденото ни чувство за това кое е добро и кое – не. Тъкмо за най-важната мисия на големия театър – да ни помага да намираме правилния път, и като отделни хора, и като свят – работи по-голяма част от творчество на режисьорите, включени във въпросната книга, откъдето всъщност са тези думи на театроведа, театрален критик и преподавател с богата биография проф. д-р Калина Стефанова.
Заедно с изследователя в областта на театъра, драматургията и пърформанса проф. Марвин Карлсън тя доказва, че когато няма как да гледаш много театър, при това на различни европейски локации – можеш да го четеш. Книгата им предлага разкази за десетки емблематични спектакли на творци, белязали пътя на съвременния световен театър в края на XX и началото на XXI век, както стана ясно – 20 на брой. Това са точно тези 20, които са променили лицето на театъра в Източна Европа, а и по света – т.е. истински първопроходци.
"Да са не само големи режисьори, много сръчни, задълбочени и ярки режисьори, но по някакъв начин да разширяват границата, територията на театъра", обяснява критериите за подбора на режисьорите, представени в книгата, проф. Калина Стефанова. България е представена чрез Александър Морфов и неговия принос в срещата между драматичния и кукления театър.
Повечето от режисьорите първопроходци признават, че най-големият драматург е самият живот и всяка човешка история е достатъчно интересна, за да се превърне в пиеса. Най-важното условие за театъра обаче е да постигне мост между видимия свят и невидимите духовни пространства. Калина Стефанова акцентира върху това и допълва, че предпочита на сцената да вижда наивност, а не цинизъм.
"Какво се случва" в света на театъра и какви са предизвикателствата пред него в наше време – чуйте в звуковия файл.
В изданието "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа" можете да прочетете и за артистичното родословно дърво на всеки от режисьорите, за техните пристрастия към автори, актьори, колеги и вдъхновители, а в звуковия файл – да разберете още подробности и за другите две книги на Калина Стефанова – "Последният изход" (историята на един разговор), издадена в Бразилия и Китай, и "Джуджетата на Ани“ (приказка-игра за възрастни и за деца), която отново излиза на български.
Обичаният джаз изпълнител Васил Петров празнува 30 години творческа кариера с грандиозен концерт-спектакъл на 21 януари в Зала 1 на НДК. По случай юбилея Васил Петров ще се качи на сцената заедно с Плевенската филхармония и маестро Христо Павлов. Специални гости в спектакъла са Хилда Казасян и Мария Илиева, виртуозната цигуларка Зорница Иларионова и..
Никола Каравасилев, един от най-уважаваните учители по физика и астрономия в България, разказва за работата си в предаването "Време за наука". С дългогодишен опит и възпитаници, които са спечелили над 100 медала на международно ниво , Каравасилев е не само преподавател, но и вдъхновител за новото поколение млади учени. "Нашият учебен център..
Проектът "Пътят към сцената" на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е финансиран с 250 000 лв. по Програмата за подкрепа на творчески проекти в областта на сценичните изкуства на Министерството на културата Основни цели са създаването и представянето на продукцията на студенти и преподаватели, утвърждаването на НАТФИЗ като център на културното и театралното..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в историята на България. Д-р Искрен Великов , уредник в отдел "История на България XV–XIX век" в Регионалния исторически музей в Русе, говори за значимостта на тази личност и връзката ѝ с Русе в ефира на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им образование. Срещата обещава весело настроение и носталгия в ретро стила на 80-те години. Но вместо това излизат скрити желания, копнежи, страхове и вражди. В рамките на една нощ всеки ще бъде..
При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на..
В рубриката "Зелените новатори на България" ви запознаваме с Атанас Енев , съосновател на иновативната компания Biomyc, която разработва екологични..
В "Неделния следобед" на 19 януари гостува своеобразна "нежна династия". Елена Стоянова – блестяща солистка на Националния ни оперен театър, виртуозна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
