Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За звездите без лирика

Снимка: Pixabay

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как преди точно 100 години астрономът Едуин Хъбъл обяви, че освен нашата галактика – Млечният път, съществуват още огромно количество други галактики, което измени революционно изучаването на космоса.

С българските астрономи Димитър Колев, Александър Куртенков и Георги Латев от Института по астрономия при БАН се връщаме назад във вековете и годините, за да отбележим важните дати за тази наука. Димитър Колев разказва за създаването на обсерваторията на Рожен, за срещата с първия космонавт Юрий Гагарин, за начините на финансиране на астрономията. Александър Куртенков разказва за книгата си "Съкровищата на Галактиката", и обсъжда новите предизвикателства пред познанието за космоса. Георги Латев се спира върху мотивационните пружини за формиране на желание у младия човек за изучаване на звездите. Разказва и лични спомени за решението си да се посвети на този клон от познанието, свързани с пастир от детските му години.

Участниците анализират и отделянето на астрономията от астрологията, както и нуждата от диференциране между научното, емпирично познание и сферите на езотериката и религията, които понякога са с противоположни, противоречащи си вектори, а понякога имат точки на съприкосновение.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25

Регионален исторически музей Бургас: Природонаучна експозиция

Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..

публикувано на 09.09.25 в 16:30

Два златни и два сребърни медала спечелиха нашите олимпийци по информатика

България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...

публикувано на 08.09.25 в 15:15