Цензурата е нещо различно от това да кажеш, че определено твърдение не е вярно

С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и безпокойството за това, че контрол вече няма да има никакъв, а от другата страна, от потребители на ФБ, се зарадваха, че вече няма да има цензура в социалните мрежи.

Йоанна Елми, писателка и журналистка, написа, че "Проблемът е съвсем другаде и го пропускаме в моралния си гняв". Какъв е проблемът и какво пропускаме, защо има морален гняв срещу решението на Зукърбърг, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Йоанна Елми.

"Моралният гняв е онова чувство, което често много от нас изпитват, когато нещо в света не се подрежда точно така, както ние искаме. В случая той беше основно свързан с това, че ето, още една институция, каквато е социалната мрежа за нас, няма да има проверители на информация. И всъщност, да, само по себе си това е проблем, защото социалната мрежа е позволявала прецизно да се таргетират хората за невярна информация и все пак ги е информирала, че това съдържание е невярно.

Но всъщност, ние не знаем, дали това въобще е имало някакъв ефект над споделилите въпросното съдържание. Проучвания показват, че подобни корекции нямат особени последствия за споделящите такова съдържание. Т.е., те не променят мнението си. Така че само по себе си, това не е решение на проблема. 

Другото нещо, което е проблем за мен като становище, е, че има хора, които си мислят, че в социалните мрежи има цензура срещу определени лица. Те изразиха радост, че повече такава цензура няма да има. Т.е. имаме един заблуждаващ наратив, че някой бил цензуриран, когато това не е така. Всъщност потребители се оплакваха, че напълно невинни публикации са били свалени, защото са нарушавали уж стандартите на общността."

Трябва ли да има контрол

"Аз не съм сигурна, че това (проверката на фактите) е точно контрол, защото да изразиш с аргументи и с конкретни данни, че определена информация просто не е истина, не цензурира абсолютно никого. Т.е., цензурата е нещо съвсем различно от това да кажеш, че определено твърдение не е вярно. Да внимаваме със склонността  веднага да подскачаме, че когато ни противоречат с факти, някой ни цензурира. Освен това със сигурност има потребност вярната информация да съществува някъде и предимството на материалите с проверка на фактите е, че тя показва на потребителя методологично как ние трябва да проверим определен тип съдържание.

Идеалната цел е всеки един потребител да бъде достатъчно грамотен, за да може сам да прилага подобни механизми и да оцени дали определено съдържание е истина или не. Проблемът е, че затова се иска огромно усилие в областта на ограмотяването ни не само в областта на социалните мрежи, но и области като психология и комуникация, така че да имаме инструментариума да проверяваме сами съдържанието.

Затова на такъв етап, в който ние, като общество, все още нямаме такива умения и познание и все още се учим как, проверителите са една хубава помощ, на която бихме могли да разчитаме. Но, те не са нито решението, нито тяхната липса в такъв тип платформи ще доведе до кой знае какви осезаеми промени."

Тезата: проверката на фактите не може да е самоцелно и изнесена извън медиите

"Донякъде съм съгласна с тази теза, въпросът е доколко обществата ни са устойчиви и рецептивни към невярно съдържание. Това е проблемът и това е въпрос, който трябва да си зададем и като журналисти, и като общество – защо обществото ни е толкова склонно да вярва на измислици. Самата аз нямам конкретен отговор. Знам, че живеем във времена на кризи и несигурност и някак е исторически очаквано такова залитане към популизми и екстремни реакции. 

От друга страна, нека си припомним, че за последните две десетилетия самият начин, по който комуникираме, се е променил много и из основи, че нито журналистите, нито потребителите все още са се справили добре с този обновен комуникационен поток, в който ние сме както активни, така и пасивни страни. Има още много да се учим, за да изградим една стабилна система, в която журналистиката с интегритет да има активна роля, на която обществото да се доверява."

Вълната, която отключва решението на Фейсбук в България – журналисти от "Капитал" стават проверители на факти и налагат цензура

"Тя вълната си върви още с началото на антидемократичната пропаганда в България от 2014-та. И това е по-големият проблем, който стои зад този наратив. Истината е, че журналистическата професия навсякъде е в доста голяма криза, защото комуникацията се демократизира доста бързо и за журналистите е доста трудно да адаптират журналистическите си роли и да се справят с политическата пропаганда, която залива всички медии, навсякъде. За България има едно проучване, в което са включени журналисти от четири държави, сред които и България. Изследователите разговарят с журналистите как те приемат ролята си в обществото. Това, което прави впечатление при българските журналисти, е, че те се възприемат като безучастна неутрална страна в едни процеси, в които, според мен, би трябвало да са по-скоро активни интерпретатори и преводачи, отколкото хора, които просто казват какво се случва.

Това, от което потребителите имат нужда, е интерпретативност, която не им говори отвисоко, а им обяснява защо "А" плюс "Б" е равно на "В" – контекст, анализ и т.н. Освен това общуване много по-отблизо с потребителите, защото те считат, че заслужават да са част от процеса на информиране, което е много ново. Това също е част от проблема с това да предоговорим кой има право да създаде новина, кой има право да интерпретира, кой има право да проверява и кой казва кое е истина и кое не е.

Знам, че като общество сме способни да постигнем някакъв социален сговор за това как изглежда журналистиката на 21-ви технологичен и доста свързан век. Това, което наблюдавам в личната си практика и в България, и в други общества, защото всички са много поляризирани вече, е, че комуникацията на живо се получава много по-добре. Всъщност аргументите на собствениците на социалните мрежи, че те се грижат за нашата свобода и са ги създали, за да се свързваме и за да има диалог и дискусия, не е верен. Това не е истина, защото техните алгоритми се захранват с нашия гняв. Т.е. те по никакъв начин не подхранват дискусия, която да е конструктивна. Т.е., независимо колко сме инакомислещи, обръщането ни един към друг е възможно, но не знам колко точно ще ни заболи, преди да го направим."