Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и председател на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика. 

"През последните години ми прави впечатление, че все по-често родителите водят своите деца на профилактичен преглед. За мое съжаление, имено тогава изненадваме родителите с информация за проблем със зрението при детето, а понякога това е и сериозен проблем. Колкото по-рано се диагностицира един очен проблем, толкова по-голяма е вероятността той да се излекува, за това и призивът е рано да се предприемат профилактичните прегледи. 

Зрението при децата се развива, допълва офталмологът, до 10-12-годишна възраст, така че, ако има проблем с детското зрение, ние трябва да го констатираме и излекуваме. През последните десетина година се наблюдава все по-често късогледство при децата, което е в резултат на съвременния начин на живот. Децата са в дигитална среда и все по-често пред екраните и устройствата, а това увеличава заболеваемостта им. 

Само до преди сто години, уточнява проф. Оскар, тъй като хората са били много по-често навън, то те са били далекогледи, днес късогледството е най-често срещаното очно заболяване. "За щастие днес разполагаме със средства, които ни помагат да контролираме късогледството. Това е очно заболяване, което е фамилно обусловено. Т.е. ако един от родителите има късогледство, рискът детето да го наследи е голям, а ако и двамата родители го имат, то тогава онаследяването е почти сто процента. За това навременното откриване на заболяването предполага и по-лесното лечение. 

В това лечение се включва навременното изписване на очила, хигиена на зрителната работа и суплементирането с витамин D, неговото приемане от септември до юни, тъй като този витамин се отразява не само на костно-мускулната система, имунната система има и пряко въздействие върху късогледството. Затова децата трябва да приемат допълнително и този витамин", разяснява в ефира проф. Александър Оскар.

"Мързеливото око е намаляване на зрението на едното или двете очи, а този зрителен проблем няма странични проявления. Често при профилактичен преглед се констатира този проблем. При дете на 4 години може да се помогне, но ако то е над 10 години, почти нищо вече не може да се направи. За това заболяване обикновено има причина – най-често това е рефракционна аномалия. 

Понякога става въпрос за вродено кривогледство или вродено перде. За това е необходимо да се правят и редовни скрининги с изследване на повече деца", предупреждава проф. Оскар. До 7-годишна възраст българските деца са далекогледи. Именно далекогледството е причината за развитието и на мързеливото око при подрастващите. Доста често имено далекогледството при децата дълго остава неразпознато. 

"Идеята ни е да направим рутинен скрининг на всички деца в първи клас от София, за да не допуснем дете с проблем или на дете, на което може да се помогне, да се диагностицира", обявява проф. Александър Оскар. В България и МБАЛ "Александровска", според него, разполагат с много добра апаратура и специалисти за лечение на очни заболявания, не само при децата.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Александър Оскар от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БГНЕС