Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и председател на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика.
"През последните години ми прави впечатление, че все по-често родителите водят своите деца на профилактичен преглед. За мое съжаление, имено тогава изненадваме родителите с информация за проблем със зрението при детето, а понякога това е и сериозен проблем. Колкото по-рано се диагностицира един очен проблем, толкова по-голяма е вероятността той да се излекува, за това и призивът е рано да се предприемат профилактичните прегледи.
Зрението при децата се развива, допълва офталмологът, до 10-12-годишна възраст, така че, ако има проблем с детското зрение, ние трябва да го констатираме и излекуваме. През последните десетина година се наблюдава все по-често късогледство при децата, което е в резултат на съвременния начин на живот. Децата са в дигитална среда и все по-често пред екраните и устройствата, а това увеличава заболеваемостта им.
Само до преди сто години, уточнява проф. Оскар, тъй като хората са били много по-често навън, то те са били далекогледи, днес късогледството е най-често срещаното очно заболяване. "За щастие днес разполагаме със средства, които ни помагат да контролираме късогледството. Това е очно заболяване, което е фамилно обусловено. Т.е. ако един от родителите има късогледство, рискът детето да го наследи е голям, а ако и двамата родители го имат, то тогава онаследяването е почти сто процента. За това навременното откриване на заболяването предполага и по-лесното лечение.
В това лечение се включва навременното изписване на очила, хигиена на зрителната работа и суплементирането с витамин D, неговото приемане от септември до юни, тъй като този витамин се отразява не само на костно-мускулната система, имунната система има и пряко въздействие върху късогледството. Затова децата трябва да приемат допълнително и този витамин", разяснява в ефира проф. Александър Оскар.
"Мързеливото око е намаляване на зрението на едното или двете очи, а този зрителен проблем няма странични проявления. Често при профилактичен преглед се констатира този проблем. При дете на 4 години може да се помогне, но ако то е над 10 години, почти нищо вече не може да се направи. За това заболяване обикновено има причина – най-често това е рефракционна аномалия.
Понякога става въпрос за вродено кривогледство или вродено перде. За това е необходимо да се правят и редовни скрининги с изследване на повече деца", предупреждава проф. Оскар. До 7-годишна възраст българските деца са далекогледи. Именно далекогледството е причината за развитието и на мързеливото око при подрастващите. Доста често имено далекогледството при децата дълго остава неразпознато.
"Идеята ни е да направим рутинен скрининг на всички деца в първи клас от София, за да не допуснем дете с проблем или на дете, на което може да се помогне, да се диагностицира", обявява проф. Александър Оскар. В България и МБАЛ "Александровска", според него, разполагат с много добра апаратура и специалисти за лечение на очни заболявания, не само при децата.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Александър Оскар от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БГНЕС
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
