Кръвната група на човека е генетично определена и не се променя

Учени откриха нова кръвногрупова система – MAL – разрешавайки медицинска мистерия, която озадачава експертите от 1972 г. насам. Изследването, ръководено от NHS Blood and Transplant и Университета в Бристол, идентифицира генетичната основа на антигена AnWj, отбелязвайки 47-ата известна кръвногрупова система. Очаква се откритието да намали риска при кръвопреливане. Учените направили революционно откритие с идентифицирането на новата кръвногрупова система, MAL, разрешавайки медицинска мистерия, която озадачава изследователите повече от пет десетилетия. 

"Тази новооткрита кръвна група хвърля светлина върху неуловимия преди това антиген AnWj, отваряйки врати за по-добри грижи за хора с редки кръвни групи. Изследванията доказват, че вероятно 99,9 на сто от хората притежават тази пълна молекула, но има и хора, които се различават. Това, което знаем до момента, е, че липсата на тази пълна молекула или по-скоро, че тя се проявява под някаква дефектна форма, може да се дължи на някакво заболяване – раково или хематологично, но може да е и на генетична основа.

През годините учените търсят този ген, а затрудненията идват от това, че е много рядко генетично състояние и освен това генът, който провокира това състояние, не е подсказвал това, а на практика този ген идва от белтъка MAL, чиято изява при червените кръвни клетки е много слабо позната. За своето откритие през годините учените изследват само онази част от ДНК, която кодира белтъците. Тези учени са направили тест, който открива такива хора, като системата се нарича AnWj.

Това откритие не е само академично – то има реални последици за пациентите с редки кръвни групи и би могло да промени начина, по който подхождаме към преливането на кръв за някои от най-уязвимите ни пациенти. Това откритие дава възможност и за установяване причината за този рядък случай", разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова от БАН. Работата продължава за запазването на живота и здравето на човека.

Проф. Радостина Александрова обяснява подробно за разликите между познатите кръвни групи – А, В, АВ и нулева и защо хората от последната група могат да бъдат универсални донори, а тези с група АВ – универсални реципиенти. "Кръвната група на всеки човек е генетично определена и не се променя в хода на живота. Въпреки това обаче има някои много редки случаи, в които могат да настъпят някои изменения. Мога да посоча три от тях. 

Първото е някои сериозни левкоцитиращи инфекции, както ги наричаме ние. Тогава някои бактерии могат да отделят ензими, които, отивайки в кръвта, променят антигена и той от А, може да се промени в В. Тогава медиците внимават с преливането на кръв и следят процеса на лечение, за да не допуснат грешка. 

Друг проблемен случай е, когато поради някаква причина в човешкото тяло се образуват повече кръвни клетки, които повлияват антигена. Третата причина за тези модификации са някои ракови заболявания – като левкемията например", уточнява в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.

Чрез наследяване хората получават по един алел за кръвната група от всеки родител. Този процес допринася за разнообразието от генотипи и фенотипи, които наблюдаваме в популацията. Генотипът представлява комбинацията от двата алела, които индивидът носи за дадена кръвна група. Фенотипът, от своя страна, е видимата проява на тази генетична информация – конкретната кръвна група, която се изразява на повърхността на червените кръвни клетки. 

Възможните комбинации на алели определят кръвната група на индивида, като Тип A и Тип B доминират над Група 0. Генетичната информация влияе не само върху кръвните групи, но също така и върху RH фактора и други аспекти на здравето. На 15-и юни 1667 г. френският лекар Жан-Батист Дени извършва първото кръвопреливане, което не води до фатален край, казва проф. Александрова и споделя още интересни факти.

Снимка – БНР