Теодор Карайончев е психолог с дългогодишен опит в тренинги с учители и работа в училище. Повод за разговора с него е наглед незначителна случка от училищния живот, споделена в социална мрежа. Най-общо казано, става дума за оценяване без предупреждение на доброволното участие на няколко ученици в дискусия по тема, предложена от учителя. Ситуацията е специфична, коментарите в групата – разнопосочни, но въпросът, който поставя, е за психологическата и етичната страна на оценяването.
"Ние възрастните не можем да си дадем сметка колко е важна оценката за децата и колко те я възприемат като оценка не на знанията, а изобщо като оценка за личността им … и затова трябва да се подхожда много внимателно… Чувството за справедливост у децата е много изострено… Аз мога да кажа без да се срамувам с моя опит и с моята възраст, че продължавам да се уча от децата. И едно от нещата, което най-много ми е важно, е да се уча на справедливост, защото ние някак си забравяме…"
Що се отнася до безкомпромисното до враждебност отношение на част от учителите към поверените им деца и младежи, психологът изтъква няколко фактора, които безспорно правят работата на педагозите особено трудна. "Децата са по-различни, има разлика в поколенията на 3-5 години, децата идват с много силно его, което не позволяват да бъде наранено и се отстояват и в това няма нищо лошо…Това, което е най-големият дефицит, но нека да си дадем сметка, че този дефицит идва от това какво става в обществото и цялата образователна система… проблемът тук е липса на комуникация", казва Карайончев.
Понякога в безсилието си да овладеят "дисциплината", някои преподаватели си позволяват да използват оценките като инструмент за контрол на поведението, което според психолога торпилира взаимоотношенията и доверието, а това води и до спадане на ефективността на образователния процес. Съвременните деца, обградени от толкова много информация и възможности за преживявания, са предизвикателство за учителите, но това е полезно за самите тях, защото им дава възможност да израстват и те го правят, убеден е психологът.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
