Българската археология носи добри новини, но все още се бори с иманярство и свръхбюрокрация

Две големи мраморни статуи, които археолозите откриваха буквално пред очите ни, предавайки на живо от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха символ на археологическите находки през изминалата година и успяха да заинтригуват дори световните медии. Други не по-малко ценни открития също се бориха за внимание и всички специалисти заедно очертаха профила на 2024-та като успешна. Макар и благоприятна от археологическа гледна точка обаче, годината донесе и трудности на българските археолози. В студиото на "Какво се случва" доц. Христо Попов, директор на НАИМ и проф. Людмил Вагалински, който от години води разкопките на Хераклея Синтика, коментират проблемите, с които се сблъскват и откритията, които бяха направени.

"Убедих се, че българите имат нужда от добри новини и се радват силно. Смятаме, че първата мраморна статуя е на Луций, внук на император Октавиан Август. Съдим по начина, по който е изработена и почерка, който е оставил съответния ваятел. Това е много вероятно, но не е сигурно, засега нямаме по-добра версия. Втората статуя е по-късна, в момента се почиства и възстановява в нашия музей, но засега нямаме фаворит на кого е." – разказва проф. Людмил Вагалински

Според доц. Христо Попов когато има последователен процес като в Хераклея Синтика, търпение и усърдност, те се отплащат. "Като стратегия това е правилния начин, добра локация с достъп, за туризма и за местната общност може да има траен ефект."

Проблемите, които археолозите ни се налага да се борят най–често са свързани с иманярството и усложнените процедури за финансиране. "Държавата не си свършва работата с иманярите, има разлика между думи и дела – казва проф. Вагалински – Проблемът е броят на специалистите, с ГДБДП се познаваме лично, но те са един файтон хора. Няма и присъди."

"Свръхбюрокрация, разрешения за теренни проучвания, които престояват с месеци в Министерството на културата, документи, които преди се издаваха с обикновен разрешителен режим, в момента се чакат с месеци – допълва доц. Христо Попов – Липсва идеята за дългосрочност. Средствата за археологически проучвания бяха вкарани като капиталови разходи, което доведе до невъзможност да се кандидатства".