Параскева Джукелова – една от "Клас 90"

Приказна работа – костюми, пеене, танци. Един свят, в който можеш да бъдеш всеки друг, но не и себе си. А може би тъкмо ти, твоето себе си, зарежда с енергията си този свят, разкрил се пред зрителите на сцената или на екрана. И Параскева Джукелова мечтае точно за това още от трети клас – за тайнството на актьорската професия.

Запленена от магията на театъра, днес е колкото актрисата от трупата на Първата ни сцена, толкова и жената, която с таланта си вдъхна живот на немалко персонажи в киното и на малкия екран. Сериалите я изкушават с възможността дълго да развива образите си, пример за това е ролята ѝ във "Вина". В киното още през 1993 година печели "Златна роза" за ролята си във филма "Сезонът на канарчетата“, който разказва за репресиите на комунистическия режим. В него играе самотна майка, а днес казва, че е в етап от живота си, в който играе предимно майки. Така е в най-касовия български филм за всички времена – "Гунди – легенда за любовта", където играе майката на легендарния футболист на "Левски" Георги Аспарухов – Мария, така е и във филма "Без крила" на Ники Илиев, където се превъплъщава в майката на Мишо – героя, около когото се развива историята, базирана на действителните събития от живота на параолимпиеца ни Михаил Христов.

"Какво би се случило, ако едни хора погледнат през призмата на едни 30 години, които са преминали – какви са били тогава, за какво са мечтали, докъде са стигнали? Това е била първоначалната идея на филма – какво ще се случи, ако съберем след 30 години съученици. За конкретния случай това малко или много визира моето поколение. Ние с Бойко и с Роги сме от една, така да се каже, възрастова категория. Познаваме се с тях още от тези години – те бяха студенти в НАТФИЗ, когато аз, току-що завършила актриса, се запознах с тях и сме приятели още оттогава. 

Така че не е случайно участието ми във филма, Бойко ме покани, както и другите колеги, без кастинг. Имаме много общо и всички сме минали през тези сътресения и катаклизми на политически, икономически и всякакви други промени. Борили сме се, оцелявали сме. Сюжетът на филма предлага една такава гледна точна, една пауза в ежедневието ни – отиваш някъде, с хора, с които обикновено не си, и хем си припомняш младостта, хем си даваш ясна сметка къде си в момента – в реализацията си, в щастието си, в мечтите си", обяснява Параскева Джукелова.

Тя доброволно и с желание се отдавана на процеса по създаване на един филм или спектакъл. За нея той е игра, чисто забавление. Прецизна е, когато стъпва в обувките на героите си, и обича всички жанрове и ниши на актьорската професия – особено когато има режисьор, който може да ѝ помага да овладее хаоса вътре в себе си.

В "Кино с думи“ актрисата говори с любов за света на актьора и за вълненията, които предизвиква у зрителите един "Клас 90".

"Моят мотив да правя която и да е роля е именно това – да има някакъв момент, в който зрителят да се развълнува, да се припознае, да си зададе въпрос, да се разчувства", казва Джукелова. Според нея в хубавите филми ръка за ръка трябва да вървят забавата, тъгата и размислите.

В звуковия файл тя дава отговори и на въпросите:

• · трудно ли е да се играе добър човек, или по-скоро е скучно?
• · колко чупливи сме всъщност и защо е важно да виждаме и това в персонажите?
• · доколко доброто възпитание пречи в живота?
• · иска ли светът от нас да трупаме информация, или точно обратното?
• · на какво ни учеше образователната система преди промените и на какво ни учи сега?
• · защо трябва да проумеем, че никой и нищо не ни гарантира справедливост в живота?
• · до какво води чакането и до какво – усещането за изпуснати влакове?
• · чувство, обърнато назад, ли е вината?
• · какво прави уникални моментите на сцената и тези пред обектива на кинокамерата?

Снимки –  "Клас 90" ФБ страница