В България се срещат 22 вида птици, заплашени от изчезване

"Преброяването показва, че нетипичните зими у нас през последните години докарват у нас доста по-малко птици отколкото преди десетилетия. Въпреки намалелия брой наши зимни гости, видовете не са намалели и не са ни напуснали най-ценните, най-силно застрашените видове птици. Сред водолюбивите птици това са тръноопашатата потапница, която гнезди на много малко места в Европа, като почти цялата и популация зимува в България и то в Бургаското езеро. 

Тази година се наблюдава максимална численост на този вид птица – над 4000 представители. Друг представител е големият креслив орел, който също е застрашен от изчезване вид, както и малката белочела гъска, левантийският буревестник, голямата бекасина и ушатият гмурец. Всичко това са видове от световната Червена книга, които са си избрали България да топлия юг, където да прекарат студените зими. 

Системата за мониторинг на зимуващите в страната водолюбиви птици се провежда ежегодно по едно и също време – началото на януари и по-точно – почивните дни от втората седмица на месеца. Преброяването се осъществява в обхвата на основните места за зимуващите птици по Дунавското и Черноморското крайбрежие и повечето водоеми във вътрешността на страната", съобщи в предаването "Следобед за любопитните" д-р Петър Янков от БДЗП. Преди около година изследователите са установили, че птицата тънкоклюн свирец вече е изчезнала от земята и вероятно никога повече няма да я има. Оттук, според него, идва и отговорността на хората към опазването на околната среда и осъзнаването значимостта на състоянието на заобикалящия ни свят за бъдещето на човечеството. 

"Около 22 са видовете птици, които са застрашени от изчезване и се срещат в България. Сред тях са египетският лешояд, степният орел, ловният сокол, царският орел и голямата дропла – това са видове, които наистина са на изчезване, но се срещат в България. В Холандия или Швейцария срещащите се видове са 5-7. Това е в резултат на бързата индустриализация на Европа, а у нас са запазени много по-добри природни условия. Това е и големият шанс на България да не повтори грешките на тези, които вече са ги направили преди нас.

Д-р Петър Янков е най-дълго пребивавалият в БДЗП член на екипа, преминал през цялата йерархия от член-основател, през доброволец, служител, директор по природозащитата, изпълнителен директор и председател на Управителния съвет. Два мандата член на Европейския и на Световния съвет на BirdLife International. Той е посветил научната си кариера и целия си опит и ентусиазъм на изграждането на БДЗП, като успешна и международно призната организация. 

Въвел не само БДЗП в Източните Родопи, но и Природозащитните центрове в българската практика на опазване на природата, спечелил за БДЗП наградата на фондацията "Хенри Форд" за природозащита. Автор на неколкостотин научни и популярни статии и книги, включително съавтор на БДЗП в първия за България Атлас на гнездящите птици, първите български планове за действие за видове и планове за управление на защитени територии. Понастоящем е посветен на развитието на Природозащитния център "Пода" и успешното действие на БДЗП в района на Бургас.

Целия разговор на Ани Костова с д-р Петър Янков от БДЗП от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.