В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности.
Носител на наградата "Еврика" за 2024 г. за постижения в науката е д-р Мария Аргирова – главен асистент в Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН. Отличието ѝ беше присъдено за защитата на дисертационен труд на тема "Синтез на 1Н-бензимидазол-2-ил хидразони и изследване на антихелминтното, антинеопластичното и радикал-улавящото им действие".
"Тази награда получих за многогодишен дисертационен труд, който продължава да се развива. Това е една работа, която обхваща синтеза на нови съединения с обещаваща фармакологична активност, от които вече са изследвани три такива възможности. Моите интереси са в областта на медицинската химия. Моята цел, както и тази на колегите, е тези съединения да стигнат до медицинското си приложение и да спасяват човешки животи." – казва д-р Мария Аргирова.
Основният принос в тази дисертация е синтезирането на нов клас бензимидазолови производни, които проявяват комбинирано антиоксидантно, антинеопластично и антихелминтно действие. "За този труд сме проучили 40 нови съединения, като 37 от тях са неописани в литературата. Сега предстоят инвитро анализи. Разработваните съединения ще се прилагат в бъдеще, след като приключи проучвателният период за лечението на ракови заболявания, като този на гърдата и хронична миелоидна левкемия.
След това предстои отсяването на най-добрите съединения, които са проявили най-голяма активност. Проучванията продължават с реални експерименти за действието на тези съединения върху живи организми и след това реалното им приложение", заявява в предаването "Следобед за любопитните" д-р Мария Аргирова.
Тази награда за нея е стимул, признание и мотивация за това, че научният ѝ труд се оценява. Тя възнамерява да продължи с експерименталните проучвания и изследвания и се надява след години да стане професор в своята област.
Сега д-р Мария Аргирова се занимава и със студенти, ръководила е вече трима дипломанти. През последните години, според нея, се наблюдава намаляване на интереса на младите да се занимават с наука. Една от причините, по нейните наблюдения, е начинът на преподаване на природните науки в училище. Липсват практическите занимания и опити, които да покажат красотата на науката, което може да предизвика и интереса на младите хора, допълва още д-р Аргирова.
Цялото интервю на Ани Костова с д-р Мария Аргирова можете да чуете в звуковия файл.
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
