Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

доц. Албена Даскалова
Снимка: БАН

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под ръководството на доц. д-р Албена Даскалова и са откроени като най-важното научно-приложно постижение на Института по електроника за  2024 г.

"Изследванията, които разработваме през последните няколко години, са свързани основно със създаването на повърхности, които да притежават хем биомимитични и антибактериални свойства. Това е продиктувано от острата нужда на подобрение на материалите, които се използват за внедряване в нашите организми като импланти. 

Това се налага, тъй като при много операции се наблюдават възпалителни процеси, а учените отдавна търсят решение на този проблем. Резултатите от лабораторните изследвания показват влиянието на лазерното лъчение върху клетъчния състав на повърхностите, което е от съществено значение за ефикасното възстановяване на увредени тъкани. Оценена е антимикробността на лазерно третираните повърхности при взаимодействие с различни бактериални щамове. 

От една страна, се създава имплант, който има антибактериални свойства по естествен начин чрез лазера с ултракъси вълни, а от друга страна, се повлиява размножаването на клетките, така че да се създаде временна матрица с подобрени свойства. Проведените изследвания доказват, че клетките на бактериите по-трудно се задържат върху обработените материали, намалява и тяхната жизнеспособност. 

доц. Албена ДаскаловаЕксперименталната методология на учените от Института по електроника затвърждава безконтактното повърхнинно фемтосекундно лазерно структуриране на биосъвместими материали като устойчив процес, който е с потенциал за приложение при разработване на антибактериални повърхности с медицински  и екологични цели", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Албена Даскалова от Института по Електроника на БАН.

Целия разговор на Ани Костова с доц. Албена Даскалова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БАН и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21

Изкуство и диктатура

В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..

публикувано на 15.10.25 в 17:03

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба в Националния етнографски музей на БАН

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..

публикувано на 15.10.25 в 15:20

Международен екип отличен с Нобеловата награда за химия 2025

Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година  – Сусуму Китагава , Ричард Робсън  и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF)  – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...

обновено на 15.10.25 в 10:43