На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и висши духовници оказват натиск върху управляващите, за да предотвратят депортацията на евреите към нацистките концентрационни лагери.
В предаването "Нашият ден" разговаряхме с Ели Анави, заместник-председател на организацията на евреите в България "Шалом". Той разказа лични спомени и исторически факти, свързани със съдбоносния ден.
"В нощта на 9-и срещу 10-и март полицията нахлува в домовете на много евреи – може би около 1000 души, като ги събира с малко багаж в двора на еврейското училище. Семейството на моята майка не е било сред отведените, но в съседните къщи се чували викове и шум.
Изпращат майка ми, която тогава е била около 22-годишна, при видния български общественик Обрейко Обрейков, за да съобщи новината за задържаните евреи. Той незабавно уведомява митрополит Кирил, бъдещия патриарх на България, който отива в училището, успокоява хората и изпраща телеграма до цар Борис III. Впоследствие заповедта за депортиране е отменена", разказва Анави.
Бащата на Ели Анави е бил изпратен в трудов лагер, където е преживял тежки условия:
"Той разказваше за изключително тежък физически труд и унижения, които е понасял в продължение на четири години – само защото е евреин. Аз съм второ поколение и нося тази травма със себе си."
На въпроса защо българите успяват да защитят своите съграждани от еврейски произход, Анави отговаря:
"Защото българският народ е толерантен. Евреите винаги са били част от българското общество и през годините не е имало сериозни конфликти, нито религиозен фанатизъм – нито от едната, нито от другата страна. Това е духът на хуманизма на българския народ."
Днес, повече от осем десетилетия по-късно, споменът за тези събития остава жив. Те са символ на човешката солидарност и силата на гражданското общество, което успява да се противопостави на една от най-големите трагедии на ХХ век.
Слушайте!
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
