9
Все повече са изложбите в последните години, в които съвременните художници работят с архивни материали, за да пресъздадат, възстановят, преосмислят и дори измислят големи общи или малки лични истории. Или по-скоро различни исторически разкази.
Историята с главно "И" отдавна не е една-единствена. Общоприетият голям исторически разказ е непостижим, а и невъзможен като цел всъщност. Знаем, а някои и помним как той е подлаган на идеологически и политически манипулации, как легенди и митове изопачават или скриват факти – и колко лесно тези спекулации, представяни за история, остават трайно и се възпроизвеждат в умовете на хората поколения наред.
Може би затова Историята все повече тръгва от малките разкази – именно те стават отправна точка към голямата история: чрез личното свидетелство, чрез спомените, чрез архивни снимки, намерени обекти, писма… Представени в изложби, тези артистични изследвания обединяват усилията на художници, учени с най-различен профил, музейни специалисти. И чрез тях голямата история се уплътнява – с добавената култура, знанията и възприятията на зрителите.
Две изложби показват различни, но и близки подходи в работата с архивни материали и обекти: наскоро преминалата "ул. Безименна" в галерията на Института за съвременно изкуство в София и "Васка Емануилова и Париж", която продължава в галерия "Васка Емануилова" до 20 април.
За тях Диана Попова и Андрея Гандева разговарят с художниците Ралица Георгиева и Филип Бояджиев.
Снимки - Диана Попова
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
