"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но това не ни дава основание да обобщим, че компютрите са по-интелигентно от нас – нищо подобно.
Когато говорим за умствена дейност, за интелект, става дума за смислена дейност, която включва не само обработката на информацията, сравнението с предишния опит, вземането на решение при поставяна задача, подреждането на решенията по важност, а в крайна сметка има и още две много важни функции – емоциите и поведението.
Мозъкът командва трите процеса едновременно и всяко едно вземане на решение, не е само обработката на информация, е резултат от една много сложна сплав между трите функции и това може трудно да се симулира със съвременните компютри", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" акад. Лъчезар Трайков.
"Аз не знам каква част от мозъка познаваме. Цял живот съм посветил върху изучаването на интелекта. 10 години работих с най-добрите екипи от невролози, невропсихолози, специалисти по съвременните невроизобразяващи методи във Франция. Докоснахме се до непознати неща, но с всеки метод мислехме, че чрез него ще разгадаем тайната на функциониране на мозъка. Много скоро идваше разочарованието и разбирахме, че сме открили много малка част от завесата, имахме усещането, че по-голямата част остава скрита.
Със скенера започнахме да виждаме мозъка отблизо, след това дойде магнитният резонанс – с него виждаме по-подробно и дребните детайли. След това започнахме да изучаваме веществата, чрез които се предават импулсите между невроните, стремим се да изучаваме все по-детайлно всичко, но колкото повече задълбочаваме проучванията, толкова по-неясно ни ставаше всъщност как се координира тази мозъчна дейност със сто милиарда неврони, които имат 10 000 милиарда връзки по между си. По-голямата част от невроните се свързват в най-различни комбинации и си предават информацията с различен посредник, а това е още едно усложнение пред нас.
При изследванията ни преди години с функционален магнитен резонанс, когато искахме да разберем кои центрове в мозъка за кои човешки дейности отговарят, открихме нещо, което не знаехме. Примерно, дотогава ние знаехме, че за говора отговаря една зона на мозъка, известна от времето на Шарко, и както в учебниците е обяснено, Зоната на Брока – това е речевият център. При този експеримент освен тази зона, светеха още 25 части в мозъка, като за някои от тези зони дори нямахме идея каква е функцията им. Продължихме с работата си да нагаждаме резултатите на познатото ни до момента. И това доказа, че мозъкът не работи толкова простичко", обяснява акад. Лъчезар Трайков.
Оказва се, според него, че при почти всички неврологични заболявания патологичните, вредните процеси, започват 10-20 години преди първия симптом. Затова не трябва да се разчита само на симптоматиката, а при много от неврологичните заболявания, специалистите продължават да не познават причината и за това тези изследвания и проучвания подпомагат по-ранното диагностициране и лечение. Днес вече съществува кратък едноминутен невропсихологичен тест, който ни помага да предположим, че при определени пациенти след 10 години ще започне паметово нарушение или Алцхаймер, информира академикът.
"Дълголетието при мозъка е най-уязвимо, затова е необходимо да знаем, че рисковите фактори за инфаркт са рискови и за мозъка – високо кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, наднормено тегло, липса на физическа активност, алкохол, наркотици и цигари. Необходимо е интелектуалната дейност, която стимулира мозъчната, и като добавим средиземноморската диета, всичко това, ако имаме предвид по-рано, ще гарантираме по-дълъг живот на мозъка", категоричен е неврологът акад. Лъчезар Трайков.
Акад. Лъчезар Трайков е създател на съвременната школа по дементология и невропсихология в България с 20 успешно защитили докторанти, сред които трима са доценти, а един е професор. Основните му научни приноси са в областите на мозъчно-съдовата болест, болестта на Алцхаймер, Паркинсоновата болест, заболявания с дифузно засягане на централната нервна система, множествена склероза, епилепсия, неврогенетика.
Целия разговор на Ани Костова с акад. Лъчезар Трайков можете да чуете в звуковия файл.

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..
Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...
Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI) – първия в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект. Поканата е за участие в престижното международно събитие Counselors Weekend, което ще се проведе на 15-16 ноември в Masdar..
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI)..
Емоционална музикална вечер очаква жителите на Кърджали. От 19 ч. в Дом на културата можете да слушате концерта "Музиката на Испания и Латинска..
На 31 октомври се навършват 508 години от началото ѝ. Ще се върнем няколко века назад – в началото на XVI век – време на големи противоречия. Католическата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg