Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рада Шарланджиева е преводач на месеца в Столична библиотека

Преводът като разпъване на езиковите граници

Преводът е да предадеш една култура със средствата на друга

Рада Шарланджиева
Снимка: ФБ профил

Днес (9 април) от 18:30 часа в Литературния клуб на Столична библиотека в поредицата "Преводач на месеца" ще гостува Рада Шарланджиева. Освен с преводаческа дейност, тя се занимава и с журналистика, есеистика и критика. По време на срещата с читатели нейния творчески облик ще представят проф. Михаил Неделчев, проф. Албена Бакрачева и доц. Йордан Ефтимов.

"Всички книги, които съм превела, са мой личен избор – книги, които са ме предизвикали с нещо", заявява Шарланджиева в интервю за "Артефир".

"Много е важно за мен, мисля и за всички мои колеги, да ни оценяват колегите литератори. Това дава криле, ориентира те къде стоиш", казва Шарланджиева. Тя споделя, че най-големи литературни предизвикателства за нея са били преводите на романите "Докато лежах и умирах" от Уилям Фокнър и "Капка испанска кръв" от Милош Църнянски.

"Преводът е не само да предадеш думите в подходящите изречения, а да предадеш една култура със средствата на друга култура. Една блестящо построена сграда мисловно да я деконструираш и да препостроиш с други тухли, с друга езикова система. Трябва да запазиш гласа на текста, плътността на текста, температурата на текста и всичко това да се вписва в културния код на твоя роден език. Съвършено майсторство никъде няма – нито в оригиналното произведение, нито в превода", казва Шарланджиева и цитира Фокнър, според когото никой не е успял да постигне собствената си мечта за съвършенство.

Шарланджиева вярва, че преводаческата традиция е една от причините за богатството на българския език. Големите европейски езици и литератури започват своето развитие от преводите на светите книги, изтъква преводачът.

"Когато опитваш да предадеш на родния си език нещо, което е непознато, ти леко разпъваш границите му. Разбира се, писателят и поетът са тези, които ваят езика, но преводачите са тези, които цялото знание и художество на човечеството предават на роден език. Няма развит език, който да не е усвоил знанията и художеството на човечеството. Българският език за мен е един от големите езици", заявява Шарланджиева.

"Да преведеш един човек означава да влезеш в главата му. Човекът се материализира в текста. При това интензивно живеене с автора, в неговите мисли, рефлекси, започваш да контактуваш с него", казва още гостът.

С кого разговаря един преводач насън – чуйте в звуковия файл: 

Рада Шарланджиева е завъшила английската гимназия в София и английска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Втората ѝ специалност е българска литература. Завършила е факултативно в Софийския университет и сърбохърватска филология. Специализирала е френски език и литература в Париж.

Тя е преводач на художествена литература от английски, сърбохърватски и френски. Работила е като преводач-репортер в списание ЛИК, БТА, като дългогодишен издател в издателство "Народна култура", като съветник по култура на вицепрезидента Блага Димитрова и на президента Желю Желев, като съветник по култура в Делегацията на Европейския съюз в София, като координатор на Балканския политически клуб и като зам.-главен редактор на българското издание на "Льо Монд дипломатик". Член е на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти, на Сдружение на български писатели и на Български П.Е.Н-център. В момента е сътрудник на няколко български издателства и периодични издания за литература.

Превела е на български произведения на английски и американски писатели, сред които Дорис Лесинг, Джо Ортън, Джек Керуак, Ф. С. Фицджералд, Уилям Фокнър, Ричард Бротиган, Джоун Дидиън, Сузан Зонтаг; есеистични творби от френски на Мишел Сер и Емил Чоран; произведения на сръбски автори, сред които Иво Андрич, Давид Албахари, Бранислав Нушич, Светислав Басара, Милош Църнянски, Стеван Тонтич; превела е от хърватски творби на Миленко Йергович и от босненски на Горан Симич.

Носител е на националната награда за художествен превод "Христо Г. Данов" и на няколко награди на Съюза на преводачите в България.

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Веселин Ранков: Ако започнем да правим изкуство, както дишаме, ще бъдем големи артисти

Веселин Ранков намира гласа си, докато върви мислено из бомбичките прах, които бухват между пръстите на крачетата по пътищата на Добруджа. И оттогава за много от нас е разказвачът. В приказките, в радиопиесите, в аудиокнигите, в образите, в които въплъщава живот не сцената и на екрана. "Така се открива гласът – може би трябва да има..

публикувано на 18.05.25 в 16:25
Албена Тодорова

Албена Тодорова за Мария Вирхов

Най-новото издание на поредицата Poiesis / Polemos, в която един поет представя друг, беше посветено на поетесата Мария Вирхов. Форматът цели да стимулира задълбочения публичен разговор върху българската поезия и поетите от последните десетилетия. Да посвети вечер на Мария Вирхов е избор на поетесата Албена Тодорова, която казва за нея: "Въпреки..

публикувано на 18.05.25 в 12:15
Ненчо Илчев, Станислав Тодоров-Роги, Михаил Вешим и Емил Янев (отляво на дясно)

Светлините и сенките на Сенко

В епизод 591 "Трамвай по желание" прави поклон пред един от големите артисти на народа – фокусникът легенда Мистар Сенко. Най-пълноценният начин за тази почит е новоизлязлата биографична книга на писателя сатирик Михаил Вешим "Мистер Сенко. Един живот на фокус". "През 2025-а се навършват 120 години от рождението на Мистер Сенко. Преди половин век..

публикувано на 18.05.25 в 09:05

Снежана Симеонова представя изложбата "Посоки"

Проф. Галина Лардева нарича Снежана Симеонова "голямата лейди на българската скулптура". И допълва: "Тя е един от най-прекрасните ни автори, скулптори. Силна и мека, фина и категорична. Много смела и в същото време много женствена". А в своя статия Диана Попова отбелязва, че нейните експозиции "винаги проблематизират важни аспекти на изкуството и..

публикувано на 17.05.25 в 14:20

Нова изложба на Павел Койчев

Вчера в зала "Райко Алексиев", СБХ пред многобройна публика беше открита изложбата на големия скулптор Павел Койчев – "Мъжки, женски, среден род, единствено и множествено число". Година и половина след предишната му изложба в същата зала "Homo sapiens – възпоменание" се срещаме с неговите фигури на жената, мъжа, децата, които са от стиропор и..

публикувано на 16.05.25 в 17:40