Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма.
Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до образование на децата е под въпрос. Това не значи, че и в редовите учебни заведения в големи градове и за деца от семейства с възможности не трябва да се работи така, че образованието да ги стимулира за развитие и пълноценен живот.
Какво прави възможни положителните истории в училище – за това разговаряме в рубриката "Всичко за образованието" с Ивелина Пашова, ръководителка на проект "Училища за пример" на фондация "Заедно в час", започнала пътя си в образователната сфера като учителка в Копривщица. Тя също има своите щастливи истории с ученици, постигнали мечтите си с много допълнителна работа и личен ангажимент от страна на учителя.
"Когато децата имат смели мечти, имат подкрепяща среда около тях – техните родители, техните учители - тогава нещата се получават. И се получават, разбира се, с много допълнителни усилия…", казва Ивелина Пашова. Тя споделя идеята на програмата "Училища за пример" и основните насоки, в които се работи с учениците, учителите и ръководителите на училища.
"…Както знаем, това е по някакъв начин най-сложният и най-често цитираният проблем, пред който сме изправени – всеки казва: "децата не са мотивирани". От нашия опит това, което виждаме, е, не че децата не са мотивирани, на децата им е скучно и безсмислено. И когато има учители, които успеят да ги ангажират с учебния материал през техните интереси и през предизвикателни задачи, защото то не е само забавление в никакъв случай, през това хем да учат, хем да се развиват, хем да виждат какъв е смисълът от това учене за техния живот, тогава тотално се променят децата и започваме да виждаме в училище едни деца, които взимат участие, които искат да работят с други свои съученици, които развиват тези умения, които всъщност ще ги направят успешни. Това е големият смисъл на програма "Училища за пример"…"
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
