Любомир Аламанов: Точно тези хора ли трябва да учат децата на добродетели

Къде в общуването между политиците и гражданите можем да поставим израза "Да разлаем балъците", кога властимащите използват такава стратегия към обществото и защо темата за добродетелите в училище е "пушилка", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов, експерт по класически, иновативни и кризисни комуникации, който публикува в профила си във Фейсбук текст "Да разлаем балъците".

"Този текст беше провокиран от шумно разразилата се дискусия относно изумително наболял и много важен въпрос, а именно въвеждането на задължително обучение по религия в училищата. Начинът, по който се хвърли огромен обществен ресурс за и против нея и защо това да се случи точно в този момент, това провокира моя текст."

Подхвърлените теми на обществото

"То е една цялостна стратегия, която се използва много ловко от политици и манипулатори, а именно да отклоняват общественото внимание към нещо, което не е важно, което е удобно за разтягане, но не е от критична важност за живота на едно общество. Изразът да "да разлаем балъците" идва от един много известен американски филм от 1997 година "Да разлаем кучетата", където се случва нещо подобно, вместо да се обръща внимание в една предизборна кампания на уличаващи клипове за един кандидат, група негови съветници изфабрикуват новина за война с Албания. И започват да продуцират тази война със снимки, клипове,  дискусии, има даже музика и така нататък, само и само да се отклони вниманието от това, че техният кандидат има огромни проблеми.

По същия начин в момента тази шумна дискусия, за задължително въвеждане на религия в образованието, влезе в дневния ред, сякаш няма никакви други проблеми в обществото, освен дали да се учи религия. Очевидно сега трябва да има дъвка за дъвчене и хората да не видят истинските проблеми, а именно вземането на огромни нови заеми, преразпределението на финансовите средства отново в държавни компании и така нататък.

Подобни неща се случиха у нас още през 1990 година, когато тъкмо се разбиваха основите на комунистическия строй и на целия му административно-команден апарат, на всичко това, което държеше България в тежката прегръдка на тиранията. Точно тогава се измисли и концепцията за президентския пост. Започнаха спорове и дали да е председател или президент на републиката. Тогава така младата демократична опозиция вътрешно се ядеше от спорове дали да е доктор Желев, дали да е някой друг. Докато се развиваха тези спорове, започнаха да се люспят и да се ронят различни фракции от демократичната опозиция и тя не успя да остане обединена. Поради което много дълго време нямаше истинска реформа в България.

В това време банките бяха раздадени, разпарчетосани, парите на държавните предприятия, които бяха в банките бяха прибрани, самите държавни предприятия бяха тихомълком полуприватизирани и ограбени. И докато опозицията демократично се занимаваше с демократични теми, като кой да е първият демократично избран президент на Републиката, половината държавни пари бяха прибрани от дотогавашните управляващи, т.е. бившите комунисти.

Има голяма група, може би бивши партийни секретари, бивши офицери от държавна сигурност, които умело използват това, което е в момента. Те бяха комунисти с комунистите, демократи с демократите, сега са консерватори с вълната на консерватизъм, която се е вдигнала. И всеки път пускат такива димки, но на практика единството, което искат, е да прибират държавни средства.

Разбира се, стратегията "да разлаем балъците" включва винаги да се хване някаква тема, която има смисъл, има значение и е донякъде важна, но тя се подхваща по такъв начин от такива хора, че остава много неприятен привкус."

Това ли са хората, които ще учат децата

"Фактът е, че децата трябва да бъдат научени на добродетели по някакъв начин, но проблемът е дали по този начин, проблемът е дали така насилствено, проблемът е дали от тези хора. Видяхме това нещо, което уж беше представено като обществено обсъждане, фактически там половината хора бяха бивши офицери от Държавна сигурност, те бяха хора с доста спорни добродетели, сами по себе си, това ли са хората, които ще учат децата?

Даже да отидем до самата църква, защото тук се говори за религии и добродетели, кога Българската православна църква се покая, защото това е основната концепция на църквата – да учи хората на покаяние, кога Българската православна църква се покая за това, което е направила, за офицерите от Държавна сигурност в нейните редици, в нейното ръководство, за ролексите, за бентлитата, за цялата тази показност. Кога се покая за имотите? И няма отчетност, те отказват да пуснат данъчните институции, да проверят тези сделки на какви цени са станали. И тези хора искат да учат децата на добродетели. Да, темата е важна, но темата е поставена по такъв начин, че да скара хората и хората да говорят за добродетелите, а да не виждат какво се случва отзад с тази пушилка."

Как да се поставят такива теми

"Такава важна и голяма тема, според мен, трябва да бъде поставена бавно и много внимателно. Първо, да се направи анализ на ситуацията, второ, как стигнахме дотук. Да търсим кои са механизмите, които ни превърнаха в това общество, защото, ако не знам как сме стигнали дотук, никога няма да можем да поправим нещата.

Дали мутрите, които безнаказано ходят насам-натам? Дали институциите, които трябва да поддържат добродетелите, а на практика са се превърнали в касички за някакви ръководители на средно ниво? Има примери за полицейски служители в най-различни ситуации, които не само, че не помагат на хората, а даже помагат на измамниците.

Ако държавата, в лицето на нейните институции, е контраиндикативен протектор на добродетелите, как може те самите да правят дискусия и те да искат да учат на добродетели?

Защото, ако имахме нормални институции, една партия, която онзи ден е подписала споразумение за партньорство с пропутинската партия, тя трябва веднага да бъде разследвана от ДАНС, като предатели на националните интереси, и може би тази партия да бъде забранена. Може би трябва, първо, да приключим този преход най-накрая и да изхвърлим комунистическите отломки на Държавна сигурност от нашите институции и чак тогава да тръгнем да градим по-нагоре."

Свободата и добродетелите

"Хората трябва да я поискат. Свободата никога не идва даром. Свободата идва, когато човек е готов за нея, когато поиска да бъде свободен, когато прави съответните поискани и осъзнати действия. Добродетелите са по същия начин. Никой не може с бой да научи някого да е добродетелен. Така че, може да се окаже, че не му е дошло времето. От друга страна, все пак хората като цяло, когато има проблем, се надигат.  

Въпросът може би единствено е наистина да осъзнаят коя е първопричината за всички тези проблеми. Абсолютно всички ние имаме много работа в това да обясняваме бавно, спокойно, що е то демокрация и как всеки един от нас, всеки ден, всяка минута има роля в опазването на демокрацията."