Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и способността да изпитваш съпричастност и грижа към чувствата и емоциите на другите. Основните качества, които притежава един емоционално интелигентен човек, са: самосъзнание, самоуправление, мотивация, съпричастност и социални умения. Тези елементи са определящи за всички видове взаимоотношения – професионални, любовни или приятелски.
Това споделя в в предаването "Следобед за любопитните" д-р Антонина Кардашева. Тя е национален координатор по емоционална интелигентност за България към Световното общество по емоционална интелигентност (ISEI), Ню Йорк, САЩ, от 2018 г. Тя е сертифициран експерт по емоционална интелигентност по акредитирана програма на ISEI трето ниво (най-високо). Обучава на български език желаещи да се развиват в тази област. С радост и вдъхновение през 2019 г. д-р Антонина Кардашева основава Фондация за развитие на емоционалната интелигентност в България.
"Емоционалната интелигентност ще бъде от необходимите умения на хората в бъдеще. Ние живеем в много интензивен, но и много интересен свят, в който технологиите се надпреварват да предизвикват човека да бъде адаптивен, да изгради умения за комуникации, за оцеляване, а именно емоциите са средството, чрез което човечеството е оцелявало през всичките си еволюционни процеси.
Знаем за теорията на Дарвин – точно емоциите са били тези, които са предупреждавали кога е надвиснала опасност. В момента можем да кажем, че хората имат много интересни емоции. Регулират ли ги или не – това вече е въпрос на дискусия, но като човек, който се занимава с човешката психология и емоционалната интелигентност, мога да кажа, че все още има нужда да се развиват тези адаптационни умения, за да регулираме нашите емоции по адекватен и интелигентен начин.
Много са признаците за емоционалната интелигентност, ако трябва да типологизираме човека, можем да ги сведем до 16 признака. Всеки човек е уникален и индикаторите за това колко сме емоционално интелигенти варират във времето.
В науката има доказателство от изследвания, че около 38 процента от емоционалната интелигентност се унаследява от родителите, като тук влие и изграденият начин на семейна система – хармония, дисхармония, т.е. всички тези епигенетични фактори влияят върху гените и емоциите ни. Всичко това подробно е описано в книгата на Марк Брекет "Позволението да чувстваме", която моята Фондация за развитие на емоционалната интелигентност преведе. В книгата читателите могат да намерят отговори на много въпроси.
Факторите, определящи емоционалната интелигентност на човека, са много задълбочено изследвани и аргументирано представени от науката. Още повече, че ние преминаваме през различни социални и климатични условия, ние комбинираме емоциите си в комплекси.
Например потребността да имаме жилище предизвиква комплекси от емоции – нетърпение, гняв, страх или радост, щастие... и когато един човек преживява тези емоции много активно, той ги организира в комплекси, но това се изявява по различен начин. Например – аз съм неспокоен и тревожен, а това са съставни емоции.
Самите емоции са основни и съставни и затова говорим за комплекси. Затова емоционалната интелигентност е наука, защото ще ни се наложи да осъзнаваме нашето място, път и бъдеще и чрез емоциите си да подкрепяме вземането на решения."
Използването на термините, определящи емоциите ни, според д-р Кардашева, са азбуката на емоционалната интелигентност. Според нея именно в семействата е мястото за нейното разчитане и то не само през думите, но и тялото, отношенията, поведенията и начините, по които се комуникира.
"Чрез емоциите човек може да достигне до мъдростта на своето мислене, до информацията на своето тяло и до здравословното си състояние. Всяка емоция има своя тема, история и времеви хоризонт, така че, когато чувстваме нещо, то не е случайно. Затова емоционалната интелигентност е важна не само на ниво как възприемаме, а и как преработваме цялата тази информация и какво показваме", категорична е събеседничката.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" между Ани Костова и доктор Антонина Кардашева можете да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
