Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и способността да изпитваш съпричастност и грижа към чувствата и емоциите на другите. Основните качества, които притежава един емоционално интелигентен човек, са: самосъзнание, самоуправление, мотивация, съпричастност и социални умения. Тези елементи са определящи за всички видове взаимоотношения – професионални, любовни или приятелски.
Това споделя в в предаването "Следобед за любопитните" д-р Антонина Кардашева. Тя е национален координатор по емоционална интелигентност за България към Световното общество по емоционална интелигентност (ISEI), Ню Йорк, САЩ, от 2018 г. Тя е сертифициран експерт по емоционална интелигентност по акредитирана програма на ISEI трето ниво (най-високо). Обучава на български език желаещи да се развиват в тази област. С радост и вдъхновение през 2019 г. д-р Антонина Кардашева основава Фондация за развитие на емоционалната интелигентност в България.
"Емоционалната интелигентност ще бъде от необходимите умения на хората в бъдеще. Ние живеем в много интензивен, но и много интересен свят, в който технологиите се надпреварват да предизвикват човека да бъде адаптивен, да изгради умения за комуникации, за оцеляване, а именно емоциите са средството, чрез което човечеството е оцелявало през всичките си еволюционни процеси.
Знаем за теорията на Дарвин – точно емоциите са били тези, които са предупреждавали кога е надвиснала опасност. В момента можем да кажем, че хората имат много интересни емоции. Регулират ли ги или не – това вече е въпрос на дискусия, но като човек, който се занимава с човешката психология и емоционалната интелигентност, мога да кажа, че все още има нужда да се развиват тези адаптационни умения, за да регулираме нашите емоции по адекватен и интелигентен начин.
Много са признаците за емоционалната интелигентност, ако трябва да типологизираме човека, можем да ги сведем до 16 признака. Всеки човек е уникален и индикаторите за това колко сме емоционално интелигенти варират във времето.
В науката има доказателство от изследвания, че около 38 процента от емоционалната интелигентност се унаследява от родителите, като тук влие и изграденият начин на семейна система – хармония, дисхармония, т.е. всички тези епигенетични фактори влияят върху гените и емоциите ни. Всичко това подробно е описано в книгата на Марк Брекет "Позволението да чувстваме", която моята Фондация за развитие на емоционалната интелигентност преведе. В книгата читателите могат да намерят отговори на много въпроси.
Факторите, определящи емоционалната интелигентност на човека, са много задълбочено изследвани и аргументирано представени от науката. Още повече, че ние преминаваме през различни социални и климатични условия, ние комбинираме емоциите си в комплекси.
Например потребността да имаме жилище предизвиква комплекси от емоции – нетърпение, гняв, страх или радост, щастие... и когато един човек преживява тези емоции много активно, той ги организира в комплекси, но това се изявява по различен начин. Например – аз съм неспокоен и тревожен, а това са съставни емоции.
Самите емоции са основни и съставни и затова говорим за комплекси. Затова емоционалната интелигентност е наука, защото ще ни се наложи да осъзнаваме нашето място, път и бъдеще и чрез емоциите си да подкрепяме вземането на решения."
Използването на термините, определящи емоциите ни, според д-р Кардашева, са азбуката на емоционалната интелигентност. Според нея именно в семействата е мястото за нейното разчитане и то не само през думите, но и тялото, отношенията, поведенията и начините, по които се комуникира.
"Чрез емоциите човек може да достигне до мъдростта на своето мислене, до информацията на своето тяло и до здравословното си състояние. Всяка емоция има своя тема, история и времеви хоризонт, така че, когато чувстваме нещо, то не е случайно. Затова емоционалната интелигентност е важна не само на ниво как възприемаме, а и как преработваме цялата тази информация и какво показваме", категорична е събеседничката.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" между Ани Костова и доктор Антонина Кардашева можете да чуете в звуковия файл.
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg