Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и способността да изпитваш съпричастност и грижа към чувствата и емоциите на другите. Основните качества, които притежава един емоционално интелигентен човек, са: самосъзнание, самоуправление, мотивация, съпричастност и социални умения. Тези елементи са определящи за всички видове взаимоотношения – професионални, любовни или приятелски.
Това споделя в в предаването "Следобед за любопитните" д-р Антонина Кардашева. Тя е национален координатор по емоционална интелигентност за България към Световното общество по емоционална интелигентност (ISEI), Ню Йорк, САЩ, от 2018 г. Тя е сертифициран експерт по емоционална интелигентност по акредитирана програма на ISEI трето ниво (най-високо). Обучава на български език желаещи да се развиват в тази област. С радост и вдъхновение през 2019 г. д-р Антонина Кардашева основава Фондация за развитие на емоционалната интелигентност в България.
"Емоционалната интелигентност ще бъде от необходимите умения на хората в бъдеще. Ние живеем в много интензивен, но и много интересен свят, в който технологиите се надпреварват да предизвикват човека да бъде адаптивен, да изгради умения за комуникации, за оцеляване, а именно емоциите са средството, чрез което човечеството е оцелявало през всичките си еволюционни процеси.
Знаем за теорията на Дарвин – точно емоциите са били тези, които са предупреждавали кога е надвиснала опасност. В момента можем да кажем, че хората имат много интересни емоции. Регулират ли ги или не – това вече е въпрос на дискусия, но като човек, който се занимава с човешката психология и емоционалната интелигентност, мога да кажа, че все още има нужда да се развиват тези адаптационни умения, за да регулираме нашите емоции по адекватен и интелигентен начин.
Много са признаците за емоционалната интелигентност, ако трябва да типологизираме човека, можем да ги сведем до 16 признака. Всеки човек е уникален и индикаторите за това колко сме емоционално интелигенти варират във времето.
В науката има доказателство от изследвания, че около 38 процента от емоционалната интелигентност се унаследява от родителите, като тук влие и изграденият начин на семейна система – хармония, дисхармония, т.е. всички тези епигенетични фактори влияят върху гените и емоциите ни. Всичко това подробно е описано в книгата на Марк Брекет "Позволението да чувстваме", която моята Фондация за развитие на емоционалната интелигентност преведе. В книгата читателите могат да намерят отговори на много въпроси.
Факторите, определящи емоционалната интелигентност на човека, са много задълбочено изследвани и аргументирано представени от науката. Още повече, че ние преминаваме през различни социални и климатични условия, ние комбинираме емоциите си в комплекси.
Например потребността да имаме жилище предизвиква комплекси от емоции – нетърпение, гняв, страх или радост, щастие... и когато един човек преживява тези емоции много активно, той ги организира в комплекси, но това се изявява по различен начин. Например – аз съм неспокоен и тревожен, а това са съставни емоции.
Самите емоции са основни и съставни и затова говорим за комплекси. Затова емоционалната интелигентност е наука, защото ще ни се наложи да осъзнаваме нашето място, път и бъдеще и чрез емоциите си да подкрепяме вземането на решения."
Използването на термините, определящи емоциите ни, според д-р Кардашева, са азбуката на емоционалната интелигентност. Според нея именно в семействата е мястото за нейното разчитане и то не само през думите, но и тялото, отношенията, поведенията и начините, по които се комуникира.
"Чрез емоциите човек може да достигне до мъдростта на своето мислене, до информацията на своето тяло и до здравословното си състояние. Всяка емоция има своя тема, история и времеви хоризонт, така че, когато чувстваме нещо, то не е случайно. Затова емоционалната интелигентност е важна не само на ниво как възприемаме, а и как преработваме цялата тази информация и какво показваме", категорична е събеседничката.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" между Ани Костова и доктор Антонина Кардашева можете да чуете в звуковия файл.
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..
В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..
Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..
До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба. Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg