Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и способността да изпитваш съпричастност и грижа към чувствата и емоциите на другите. Основните качества, които притежава един емоционално интелигентен човек, са: самосъзнание, самоуправление, мотивация, съпричастност и социални умения. Тези елементи са определящи за всички видове взаимоотношения – професионални, любовни или приятелски.
Това споделя в в предаването "Следобед за любопитните" д-р Антонина Кардашева. Тя е национален координатор по емоционална интелигентност за България към Световното общество по емоционална интелигентност (ISEI), Ню Йорк, САЩ, от 2018 г. Тя е сертифициран експерт по емоционална интелигентност по акредитирана програма на ISEI трето ниво (най-високо). Обучава на български език желаещи да се развиват в тази област. С радост и вдъхновение през 2019 г. д-р Антонина Кардашева основава Фондация за развитие на емоционалната интелигентност в България.
"Емоционалната интелигентност ще бъде от необходимите умения на хората в бъдеще. Ние живеем в много интензивен, но и много интересен свят, в който технологиите се надпреварват да предизвикват човека да бъде адаптивен, да изгради умения за комуникации, за оцеляване, а именно емоциите са средството, чрез което човечеството е оцелявало през всичките си еволюционни процеси.
Знаем за теорията на Дарвин – точно емоциите са били тези, които са предупреждавали кога е надвиснала опасност. В момента можем да кажем, че хората имат много интересни емоции. Регулират ли ги или не – това вече е въпрос на дискусия, но като човек, който се занимава с човешката психология и емоционалната интелигентност, мога да кажа, че все още има нужда да се развиват тези адаптационни умения, за да регулираме нашите емоции по адекватен и интелигентен начин.
Много са признаците за емоционалната интелигентност, ако трябва да типологизираме човека, можем да ги сведем до 16 признака. Всеки човек е уникален и индикаторите за това колко сме емоционално интелигенти варират във времето.
В науката има доказателство от изследвания, че около 38 процента от емоционалната интелигентност се унаследява от родителите, като тук влие и изграденият начин на семейна система – хармония, дисхармония, т.е. всички тези епигенетични фактори влияят върху гените и емоциите ни. Всичко това подробно е описано в книгата на Марк Брекет "Позволението да чувстваме", която моята Фондация за развитие на емоционалната интелигентност преведе. В книгата читателите могат да намерят отговори на много въпроси.
Факторите, определящи емоционалната интелигентност на човека, са много задълбочено изследвани и аргументирано представени от науката. Още повече, че ние преминаваме през различни социални и климатични условия, ние комбинираме емоциите си в комплекси.
Например потребността да имаме жилище предизвиква комплекси от емоции – нетърпение, гняв, страх или радост, щастие... и когато един човек преживява тези емоции много активно, той ги организира в комплекси, но това се изявява по различен начин. Например – аз съм неспокоен и тревожен, а това са съставни емоции.
Самите емоции са основни и съставни и затова говорим за комплекси. Затова емоционалната интелигентност е наука, защото ще ни се наложи да осъзнаваме нашето място, път и бъдеще и чрез емоциите си да подкрепяме вземането на решения."
Използването на термините, определящи емоциите ни, според д-р Кардашева, са азбуката на емоционалната интелигентност. Според нея именно в семействата е мястото за нейното разчитане и то не само през думите, но и тялото, отношенията, поведенията и начините, по които се комуникира.
"Чрез емоциите човек може да достигне до мъдростта на своето мислене, до информацията на своето тяло и до здравословното си състояние. Всяка емоция има своя тема, история и времеви хоризонт, така че, когато чувстваме нещо, то не е случайно. Затова емоционалната интелигентност е важна не само на ниво как възприемаме, а и как преработваме цялата тази информация и какво показваме", категорична е събеседничката.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" между Ани Костова и доктор Антонина Кардашева можете да чуете в звуковия файл.
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Д-р Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците е тазгодишният лауреат на Европейската награда за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология SCB Europe. "Това е едно признание за моята работа, но това е признание за целия екип на БДЗП. Опазването на..
Крал Чарлз Трети е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц – през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Помолих я да разкаже малко повече за недвижимостите и сантимента му към съседната държава. Красивата дама, според мен, е..
"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..
21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..
Хилда Казасян е новият носител на Наградата "Аполон Токсофорос" на Празниците на изкуствата "Аполония" – 41-во издание. На 29 август в Амфитеатър..
В столицата предстои да се появи ново пространство, което обещава да промени начина, по който възприемаме изкуството. През септември в София ще отвори..
Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg