Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни.
Говорим със специалиста по средновековна история професор Александър Николов, известен византолог, с доцент Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика при БАН, с отец Радослав Вутов, енорийски свещеник от храм "Свети Георги".
Професор Николов се спира на ситуацията в Римската империя през III и IV век, разказва за личността на император Флавий Валерий Аврелий Константин, наречен по късно Константин Велики и дал име на града на Босфора. Определя процеса на официално християнизиране на империята като сложен и продължителен, говори за ролята на императрица Елена, както и за други исторически фигури от периода – Максенций, Юлиан Отстъпник и др. Обръща внимание на Миланския едикт, смятан за Едикт на толерантността, и обяснява за видението на Константин с прочутия лабарум, по късно тълкувано като обещание за победа на воюващите под кръстния знак. Става дума и за "премерването" на новата религия според римските закони за управленска целесъобразност и значимост като държавоукрепваща идеология.
Отец Радослав се спира на значението и заслугите на майката на Константин – Елена, смятана за нещо като родоначалник на археологията дори, защото открива Христовия кръст, и създава символи на новата религия при пътуването си до Ерусалим.
Доцент Веселка Тончева пък разказва за честванията в някои югоизточни краища на България, свързани с езическа обредност и своеобразна почит към огъня, с фолклоризирането на светите равноапостолни имена, променени някъде на "Костадин и Еленка", и с корените на народния празник, стигащ до зороастрийски и шамански практики.
Присъстващите обръщат внимание на факта, че огънят и религиозният култ често се съчетават дори като почит към Слънцето, а в случая с християнството, паленето на свещи също може да се асоциира с "малки слънца", разсейващи мрака на греха и невежеството.
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
