Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни.
Говорим със специалиста по средновековна история професор Александър Николов, известен византолог, с доцент Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика при БАН, с отец Радослав Вутов, енорийски свещеник от храм "Свети Георги".
Професор Николов се спира на ситуацията в Римската империя през III и IV век, разказва за личността на император Флавий Валерий Аврелий Константин, наречен по късно Константин Велики и дал име на града на Босфора. Определя процеса на официално християнизиране на империята като сложен и продължителен, говори за ролята на императрица Елена, както и за други исторически фигури от периода – Максенций, Юлиан Отстъпник и др. Обръща внимание на Миланския едикт, смятан за Едикт на толерантността, и обяснява за видението на Константин с прочутия лабарум, по късно тълкувано като обещание за победа на воюващите под кръстния знак. Става дума и за "премерването" на новата религия според римските закони за управленска целесъобразност и значимост като държавоукрепваща идеология.
Отец Радослав се спира на значението и заслугите на майката на Константин – Елена, смятана за нещо като родоначалник на археологията дори, защото открива Христовия кръст, и създава символи на новата религия при пътуването си до Ерусалим.
Доцент Веселка Тончева пък разказва за честванията в някои югоизточни краища на България, свързани с езическа обредност и своеобразна почит към огъня, с фолклоризирането на светите равноапостолни имена, променени някъде на "Костадин и Еленка", и с корените на народния празник, стигащ до зороастрийски и шамански практики.
Присъстващите обръщат внимание на факта, че огънят и религиозният култ често се съчетават дори като почит към Слънцето, а в случая с християнството, паленето на свещи също може да се асоциира с "малки слънца", разсейващи мрака на греха и невежеството.
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през 2034 година ще кацнат на Луната. А ако посетите Истанбул, вие можете да стъпите на нощното светило много преди тази дата. Достатъчно е да отидете до новата телекомуникационна кула Чамлъджа...
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р Николай Шарков, новият председател на Световната дентална федерация, проф. Андрей Кехайов – президент на Европейския медицински форум, д-р Владимир Наков, психиатър от екипа на НЦОЗА – с коментар за..
В началото на новата учебна година гост в предаването "Другият до мен" беше Виолета Бимбова-Туфан, новата директорка на 75. ОУ "Тодор Каблешков" в софийския кв. "Факултета", където децата са изцяло от ромски произход. "Вярвам, че там, където има обич, морал, отдаденост, любов към знанието и добър пример, има всичко необходимо за успех на всяко..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..
Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
