Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни.
Говорим със специалиста по средновековна история професор Александър Николов, известен византолог, с доцент Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика при БАН, с отец Радослав Вутов, енорийски свещеник от храм "Свети Георги".
Професор Николов се спира на ситуацията в Римската империя през III и IV век, разказва за личността на император Флавий Валерий Аврелий Константин, наречен по късно Константин Велики и дал име на града на Босфора. Определя процеса на официално християнизиране на империята като сложен и продължителен, говори за ролята на императрица Елена, както и за други исторически фигури от периода – Максенций, Юлиан Отстъпник и др. Обръща внимание на Миланския едикт, смятан за Едикт на толерантността, и обяснява за видението на Константин с прочутия лабарум, по късно тълкувано като обещание за победа на воюващите под кръстния знак. Става дума и за "премерването" на новата религия според римските закони за управленска целесъобразност и значимост като държавоукрепваща идеология.
Отец Радослав се спира на значението и заслугите на майката на Константин – Елена, смятана за нещо като родоначалник на археологията дори, защото открива Христовия кръст, и създава символи на новата религия при пътуването си до Ерусалим.
Доцент Веселка Тончева пък разказва за честванията в някои югоизточни краища на България, свързани с езическа обредност и своеобразна почит към огъня, с фолклоризирането на светите равноапостолни имена, променени някъде на "Костадин и Еленка", и с корените на народния празник, стигащ до зороастрийски и шамански практики.
Присъстващите обръщат внимание на факта, че огънят и религиозният култ често се съчетават дори като почит към Слънцето, а в случая с християнството, паленето на свещи също може да се асоциира с "малки слънца", разсейващи мрака на греха и невежеството.
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД...
За пета година НМО организира летни занимания за деца от 6 до 12 години . "Нашата лятна образователна програма е под наслов "Школата е обща и от край света ако дойдат, нека се учат". Това всъщност е посланието на Васила Априлов, с което на 2 януари 1835 г. тук в нашия град се открива първото новобългарско светско училище с идеята да приюти..
Възпитателната функция на училището напоследък е изтъквана от МОН и от учителските синдикати като основен дефицит на средното ни образование. Дори сюжетите от криминалните хроники да заместват статистиката и научните доказателства, това се приема за факт, а мерките, които се предлагат на обезпокоената общност, са в посока санкции, глоби, задължителни..
Приемането на България в еврозоната на фона на: арести, годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото в България, промени в..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
В края на юни известната пианистка от китайски произход Фан Кон за първи път се срещна с българските почитатели на класическата музика в рамките на 56-ите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
