Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години работа дава този резултат.
В рубриката "Всичко за образованието" задаваме въпроса на Борис Илиев, гимназиален учител по БЕЛ и оценител на изпитни работи. Първо уточняваме формата на изпита.
"Изпитът формално е разделен на няколко модула, но в същината си едната му задача е да изпита базовата грамотност на тези, които завършват, тоест дали владеят основните езикови норми, примерно правопис, граматика, пунктуация. Другото, което проверява този изпит, е така наречената прословута функционална грамотност, с други думи примерно дали могат да разбират нехудожествен текст, дали могат да анализират някаква статистика, диаграма, да отговарят на въпроси и да формулират някаква своя позиция по тях. И, разбира се, литературната част би трябвало да изпита първо знанията им за това, което са учили в 11 и 12 клас по литература, но много по-важно би трябвало да може да изпита способността им да четат критично изобщо някакъв литературен текст, независимо дали той е изучаван или не", казва преподавателят.
Присъствието на въпроси с по-ниска и с по-висока сложност в първия модул дава шанс да се покаже базова грамотност и същевременно да се изявят най-добре подготвените. Отделен въпрос е, че само с базовата грамотност не могат да се достигнат необходимите точки, тоест да се покрият изискванията за успешно взет изпит.
Най-важната част от този модул според учителя е тази, която е свързана с разбирането, анализа и извеждането на позиция на базата на нелитературен текст, защото тя е свързана с реален казус и показва дали зрелостниците могат да мислят адекватно и рационално според ситуацията, в която са поставени. Точно този тип задачи затрудняват голяма част от българските ученици и дават основания да се говори за масова функционална неграмотност. Въпросът, който трябва да си зададем, е каква е причината за това.
Проблемът не е в изпита, защото той само диагностицира ситуацията, подчертава Борис Илиев.
"Не може да се справят с един изпит, който изисква от тях да излязат извън фиксираните знания. Ето примерно, ако погледнете 40-а задача, тя изисква да съпоставят два литературни текста, като единият им е напълно непознат. Тази задача не може да бъде решена от зрелостници, в чиито умове 5 години е набивано: "Ето това е планът на урока, препиши плана на урока, аз ще го продиктувам или ще го запиша на дъската, след това научи плана на урока и на контролното аз ще ти дам един тест с А, Б, В и Г, където ти ще трябва просто да възпроизведеш информацията, която аз съм ти дал…". Ако това се случва в часовете, а то, прощавайте, много често се случва, няма как изпитът да отчете друго". Затова най-важна е фигурата на учителя, казва Борис Илиев. Самите учители обаче нерядко са обучавани по същия начин в университетите.
Що се отнася до задачата за съставяне на текст – интерпретативно съчинение върху литературно произведение или есе по зададена тема – преподавателят смята, че оценяващите не очакват от зрелостниците клишета или възпроизвеждане на написаното в учебниците.
В края на разговора Борис Илиев споделя наблюденията си върху промяната на изпитния формат за последните години."…Смятам, че матурата, зрелостният изпит в сегашния си вид за разлика от преди няколко години постига много повече… Само допреди няколко години – 5-6, нямаше почти никакви задачи, които да изпитват или функционална грамотност, или способност за критично четене на текст, те единствено искаха възпроизвеждане на информация".
Дали може да се очаква тази промяна в изпитния формат да доведе до промяна и в начина на преподаване? "За съжаление смятам, че самият изпитен формат сам по себе си не е достатъчен, за да повлече и промяна в преподаването, защото, ето вие ми казвате: "Хайде те да напишат клишетата и ще бъдат оценени високо“. За съжаление много колеги все още смятат така и, смятайки така, те и преподават по този начин. В крайна сметка матурата е само част от оценяването… Огромна тежест в оценяването вече имат оценките, които учителите поставят и сега идва въпросът за какво се поставят и тези оценки – за просто възпроизведено знание или за способност за водене на дискусия в час, за някаква изследователска работа, за разчупване на мисленето, излизането извън литературния текст дори, свързването му с актуалността", казва преподавателят.
Природозащитничката и световно признат експерт по шимпанзетата Джейн Гудол почина преди броени дни на 91-годишна възраст. В предаването "Време за наука" координаторът на програмата Roots & Shoots в България, Албена Попова от Института "Джейн Гудол", разказва как мисията на световноизвестната приматоложка продължава да вдъхновява нови..
Един от стереотипите за живеещите на морския бряг е, че те са рибари. Разбира се, това не е вярно, част от тях са рибари, друга част са ловци, а има и такива, които са хем ловци, хем рибари. Такива варненци, 2000 на брой, в петък отпразнуваха 136-ата годишнина на Сдружението "Ловно рибарско дружество – Варна". Честването бе и грандиозно, и..
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор Василена Куманова-Чочева (на снимката в текста) , специалист-онколог, с над 10-годишен опит разказва в предаването "Следобед за любопитните". "През последните години лечението на..
В последния четвърти епизод ще чуете разказите за работата на сеизмологът Гергана Георгиева, орнитологът доктор Боян Мичев и биологът доц. Светослав Димов. Какво показват резултатите от работата на първата сеизмологична станция на остров Ливингстън в този епизод разказва гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която е преподавател в катедра "Метеорология..
"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg